Може ли да спрем да се вманиачаваме на тема „учене“, моля?

 

Ученето е толкова естествено, колкото дишането, затова защо сме толкова заети с него?

Резултат с изображение за curiosity kid drawing

Автор: Aaron Browder, Open School staff
Септември 26, 2017

Една песен току-що зазвуча по радиото – Starlight от Muse. Пея си песента и, както се оказва, знам всички думи. Как съм ги научил? Нямам представа. Никога не ме е учил учител на тези думи. Никога не съм ги зазубрял, никога не съм каран да ги рецетирам и повтарям отново и отново, никога не съм полагал тест за тях. Аз просто съм ги попил в процеса на слушане на песента десетки пъти.

Зная как да свиря на пиано, въпреки че не съм имал нито един урок по пиано. Никога не съм опитвал да се уча да свиря на пиано – никога не съм сядал на стола с мисълта: „Сега ще се уча да свиря на пиано.“ По-скоро реших да науча една песен, която ми хареса, и я разучих нота по нота. След много песни и няколко години по-късно, аз осъзнах, че мога да свиря на пиано.

Учене и дишане

Аз разбирам. Всички ние искаме нашите деца да пораснат успешни и продуктивни членове на обществото. И за да направят това, те трябва да научат всички нужни неща като деца. И за да ги накараме да научат тези неща, ние трябва да бъдем бдителни надзиратели през цялото им детство.

Но ако се отдадете на мързел и пренебрегнете задълженията си за определен период от време, а след това, може би няколко месеца по-късно, случайно осъзнаете, че вашето дете е научило неочаквано количество неща без усилие от нито една страна, ще започнете да се чудите дали наистина всъщност е нужно да бъдете бдителен надзирател.

Това е, което аз, заедно с още около 70 училища по модела на Съдбъри и около 10 хиляди ънскулъри, сме открили в своя опит с децата. В училищата Съдбъри няма учители, класове, учебни програми или тестове. Децата в Съдбъри училище не мислят за учене – те просто играят, разговарят и преследват своята страст – и 50 години опит на тези училища ни казва, че те всички се научават да четат и да смятат и стават успешни и продуктивни членове на обществото.

Установихме, че ученето прилича много на дишането. Ако се тревожите, че ще спрете да дишате, ако спрете да мислите за това (което би било ужасно и смъртоносно), ще бъдете обсебени от дишането всяка секунда от всеки ден и ще бъде ужасно. Но ако веднъж осъзнаете, че дишането си продължава и се случва дори и когато не мислите за него, ще спрете да се тревожите.

Същото се оказва вярно и за ученето на децата.

Измеримо учене vs. Всичко останало

Както пеенето, така и пианото са примери за измеримо учене. Въпреки че никога не съм правил тест за пеене или пиано, бих могъл да направя. Други примери за измеримо учене са биологичните факти, езиците, таблиците за умножение…

Нашата култура е обсебена от измеримото учене. Ставаме нервни, когато децата не прекарват времето си по него. Но както показват моите примери, измеримото учене се осъществява през цялото време, независимо дали го измервате или не.

Истинският факт е, че измеримото учене представлява само малка част от цялото учене, което правим през живота си. Останалото не подлежи на измерване.

Веднъж бях в компанията на едно дете в предучилищна възраст и имахме няколко моливи и парчета хартия и аз я попитах какво да нарисувам. Тъй като не успяваше добре да ми обясни вербално, тя нарисува форма на нейната хартия и ми посочи, че трябва да го копирам. Аз го копирах и тя беше във възторг. Скоро след това това се превърна в игра, в която тя рисуваше нещо, а аз го копирах, след което тя проверяваше моята работа преди да нарисува друг символ. Играхме на тази игра безкрайно.

Аз нямах никаква представа какво толкова моята 4-годишна приятелка намираше за забавно в тази игра. Но размишлявах. Може би в този момент тя е изграждала умствен модел за това как символите работят – как хората правят символи и как хората ги тълкуват. Може би това е било предшественик на уменията за писане. Гледната точка, която искам да споделя тук е, че това е изцяло мистичен процес. Ако някой учен се опита да ви каже с нотка на научна обосновка защо това момиче играе тази игра, можете да махнете с ръка и да го подминете. Защото това е негова спекулация.

Другата гледна точка, която искам да споделя е, че тази игра, без съмнение, бе образователна. Моята 4-годишна приятелка учеше нещо – и парченца „знания“ се наместваха на място в мозъка й – и следователно мозъкът й я награждаваше с удоволствие. Това е достатъчно измерване, според мене.

Няма да откриете модел за изграждане на ума (mental model building ) в никоя учебна програма, защото това не може да се измери и аз бих се изумил, ако можете да намерите някой, който да разбира този процес.

20 неща, които са по-важни за научаване от таблиците за умножение

 

  1. Как да създаваш приятелства
  2. Как да се справяш с отхвърляне
  3. Как да разпознаваш емоциите на другите
  4. Как да разпознаваш своите собствени емоции
  5. Как да бъдеш честен
  6. Как да усещаш кога те лъжат
  7. Как да разказваш история
  8. Как да следваш страстта си
  9. Как да правиш планове
  10. Как да се оттеглим от планове, които не са добри
  11. Как да пиеш кафе, без да го разлееш върху лаптопа си
  12. Как да измислиш идея
  13. Как да продадеш идея
  14. Как да отстояваш принципите си
  15. Как да казваш не
  16. Как да преговаряш
  17. Как да постигнеш нещо сам
  18. Как да разрешаваш проблеми, които никой преди тебе не е разрешавал
  19. Как да се научиш да използваш нова технология
  20. Как да управляваш парите

Няма да намерите нито едно от тези неща в стандартна учебна програма. И все пак, много хора са научили тези неща.

Това не трябва да е изненада. Целта на училището е да преподава теми, които никога няма да се научат извън училище. Харесва ми начинът, по който го е формулирал Джеймс Херндон в книгата си Как да оцелееш на своята родна земя. Той посочва как училището учи децата за лен – хранителна култура от Стария свят, но никога не ги учи за царевицата. Най-отличните оценки отиват за онези деца, които помнят най-много факти за лена. Разбира се, училището няма да даде отлични оценки на децата, които знаят всичко за царевицата, защото те могат да го научат от своите баби и дядовци и да отидат на царевичните полета и да го гледат как расте и да го имат на масата си за вечеря. Ако едно дете знае всичко за царевицата, това не доказва, че е внимавало в час. Но ако знае всичко за лена, значи е добър ученик.  „

Добрият ученик ще учи за лена, а умният ученик ще осъзнае, че ленът е тема на Стария свят, а ние живеем в Новия свят и не се интересуваме повече от лен. Затова умният ученик ще излезе от класната стаия и ще учи за реалните неща, докато живее в реалния живот.

Е, какво да се вманиачаваме тогава?

Мисля, че западната култура на 21-ви век е изправена пред дилема. Дори ако можем да приемем, че не е нужно да се тревожим за алгебра и френски, за да водим изпълняващ, успешен живот (и знам, че тази идея е трудна за смилане от много хора), ние все още мислим, че трябва да преследваме нещо.

Казваме, че дори децата да не се нуждаят от алгебра, те трябва да се научат как да се учат, или (да избера произволен елемент от горния списък) те трябва да се научат как да продадат дадена идея и ние смятаме, че ние сме тези, които да ги научат. Но никой няма нужда да бъде учен как да учи (родени сме, знаейки как да учим) и никой няма нужда да се учи как да продава идея (научаваме това, опитвайки и проваляйки се много пъти да продаваме нашите идеи – нещо, което децата правят през цялото време, без нуждата от намеса на възрастни за тази цел).

Дилемата е следната: картината на деца, които се учат без намеса на възрастни, е картина на свят, в който не са необходими учители и където родителите са необходими единствено, за да осигурят безопасна и любяща среда за децата си. Страхуваме се, че сме без значение.

Но възрастните през почти цялата човешка история не са се притеснявали от това. За тях е било достатъчно децата да са имали нужда от възрастни за приятелство, храна, безопасност, ролеви модел, личен пример и случайни съвети.

Така че можем ли да спрем да се безпокоим за ученето? Можем ли да спрем с образователните игри и целите на ученето? Можем ли да отидем на излет в природата без цели като „идентифицирайте растенията и направете научни хипотези“? Не можем ли просто да слушаме звуците на птичия пясък и листа, който хрускат под краката ни и да се наслаждаваме на това?

Можем ли да отидем в Бразилия, без да се безпокоим за чуждоезиково обучение и мултикултурни изследвания, а просто да оставим сърцата си да се запълнят с чудо? Не можем ли просто да изследваме градовете и пустинята и да се развълнуваме за всяко ново нещо, което откриваме?

Можем ли да използваме компютри без обучения за умения за писане и използване на търсачки и инсталиране на софтуер? Не можем ли просто да приемем, че дете, което иска да играе Roblox, ще трябва да разбере как да напише „Roblox“ в търсачката и да инсталира софтуера, преди да може да играе?

Можем ли да спрем да кръжим над децата, нервно напомняйки им да дишат?

Децата ще се учат. Няма нужда да се тревожим за това. ТЕ няма нужда да се тревожат за това. Всеки миг, прекаран в тревога за ученето е миг, непрекаран в опити, наблюдения, слушане, мислене, пробване, израстване.

Източник: http://www.openschooloc.com/wp/2017/09/26/can-we-please-stop-obsessing-about-learning/

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s