Да е ок да си ти

Романизирано четиво /признавам си без бой – такова е!/

 

Истинското демократично училище трудно се описва – нито писмено, нито устно. То е на онова ниво, което е отвъд думите. То е там, където…влизайки в двора, настръхваш. А излизайки и научавайки, че няма да се върнеш отново – в душата си усещаш празнота. Липса.

Не, не може да се опише. Може само да се почувства. То е…да се завърнеш у дома. Усещането, че си у дома – там, при себе си – при своята истинска същност. Там, където си ти – и можеш да бъдеш спокойно ти. Там, където си приет и зачитан и се приемаш и се зачиташ. Преживяваш прекрасни радостни и тежки трудни моменти. Вървиш си по пътя. Но си при себе си. Никой не иска от теб да бъдеш някой. Да бъдеш друг, различен от теб самия.

В рамките на една седмица екипът на Център за демократично учене посетихме три демократични училища в Израел, проведохме множество срещи и разговори с директори, учители, ученици и персонал на демократичните училища, с представители на Института за демократично образование и образователната институция Education cities. Но началото…къде е точно началото – да започна от него…

Някъде в някой от класовете на горен курс в училище, учителката ми по литература започна да използва израза „сакрално пространство“. Тя, общо взето, използваше много думи, които ние не разбирахме и тези бяха едни от тях. Аз някак – така на теория – интуитивно – сякаш усещах за какво точно става въпрос – но едно такова – мътно, смътно, мъгливо, неясно. Някакво важно пространство ще да е, някакво такова ценно, по-специално, по-различно…свещено. Опитвах се да го разбера с ума си, да вникна в неговия смисъл, но как – /възможно ли е?/, без да си го преживял?

Демократичното училище Брандес в Хадера – първоизточникът на всички демократични училища в Израел, най-точно може да се опише с думата „пространство“. Сакрално пространство.

Сакралното пространство звучи помпозно и превзето, а всъщност съчетава в себе си както необикновеното, вълнуващото, различното, така и обикновеното, ежедневното, делничното, битовото, земното. То е да заровиш пръсти в пясъка на двора, загледан в играта на футбол на момчетата и така да мине твоя ден и той да бъде ден невероятно необикновен.

Пространство на приемане. Безусловно приемане и зачитане на личността и нейните права. Опитвам се да се оттърся от първоначалното побиване на тръпки, когато за пръв път от прозореца на колата зървам двора на демократичното училище Брандес. „Стига вече, то бива вълнение, вълнение, ама чак пък толкоз.“ – скастрям се иронично. Но…дълбоко в мене усещам, че вълнение не е, друго е. Непознато е. И тогава паркираме, слизам от колата и се приближавам и цялата настръхвам. Това пространство, сакрално ли, какво ли – наелектрезира. Блъсва те. Не те оставя безразличен. Влизаме в зона защитена и сигурна. Охраняема зона. Но какво се защитава, какво се охранява, кое се отбранява тук? Правото да бъдеш себе си. Без да се стараеш да си някой друг, без маска или фалш. Просто ти. С твоя стил, твоята прическа, твоя маниер, твоята вяра, твоя интерес. Представете си заедно скинари, пънкари, рокаджии, метали, както и християни, мюсюлмани, атеисти…Мисля, че днес е модерно да се говори за „толерантност“, обаче тази дума съвсем не е същото като „приемане“.

Пред лицата ни – пъстра картина на живота във всичките му разнообразни форми, състояния, дейности и проявления – хора на всякакви възрасти от 4 до 54 – ходещи, тичащи, седящи, замислени, весели, в разговор, дейност или съзерцание. Всеки е на мястото си. Спокойствие. Да е ок да си ти. Усещане за естественост и лекота.

Пространство на доверие. Базово доверие.

Посрещат ни група деца и възрастни. Комитет „Visitors“. Тръгваме с тях. В действията, думите, погледите помежду им – се усеща едно…усещане. Настанено е там нещо. Трайно настанено. Разминаваме се с деца и възрастни – между минаващите и тези, които ни водят – същото нещо. Срещаме се с родители – и в техните погледи – същото. Хем съм близо да го назова и е толкова очевидно, хем ми се изплъзва хлъзгаво. Доверие! Това е. „Е – може да си помисли някой – какво толкова. Познават се, всеки ден са заедно, опознали са се, доверили са си се.“ Така де – сигурно така ще е.

Срещаме се с директора. И към него същото. И…изведнъж…бам! Изненада! Ами този човек е там от съвсем скоро. Кандидатствал онлайн, избран в конкурс с демократични /разбира се/ избори и гласуване, живял в Америка досега…пристигнал съвсем съвсем наскоро. Непознат, с една дума, ако ме разбирате. Хм, и те му се доверяват? Та те не го познават. До познаване ли е изобщо?

Между тези хора, между всички – има установени трайни отношения на доверие. Сякаш в погледа, жестовете, действията на всеки е пропито – „Аз ти се доверявам. Вярвам, че знаеш какво правиш. Вярвам, че правиш най-доброто, на което си способен. Вярвам в теб.“ За тази нагласа към хората, живота, света, не е нужно да си опознавал с години наред – не е нужно да си „тествал“ и подлагал на проверка, за да дадеш доверие. Тя е изначална базова нагласа на доверие – доверие, което гласуваш от самото начало. Базова нагласа и отношение на доверяване от първи миг.

Пространство на споделени ценности и принципи – пропити сякаш дори в пясъка на двора

След директора идва ред на обиколка из училището. Водени от децата в комитет „Visitors“ – да почувстваме духа на Брандес. Някак видно е и от птичи поглед, че това пространство е задвижвано от общи, споделени ценности и вярвания. В него има единност и консолидация по основния фундамент на училището. Конституцията на човешките права. Правата на човека. Правото на уважение, независимо от пол, раса, интереси. Правото на избор. Витае пълна неприкосновеност на тези права. Като казвам това, не си представяйте хора, които тръбят наляво и надясно – „Ние се борим за нашите права. Ние тук зачитаме нашите права.“ Не. Дори съм сигурна, че повечето деца изобщо не могат да го назоват. С тези му думи, по този му начин. Да, няма го изписано на лозунги на стените. Да, не го тръбят наляво и надясно. Просто го живеят. Чрез делата си и всеки личен жест – зачитане на чуждите права.

Пространство на свобода и стриктни правила.

Свободата се усеща ясно в спокойствието на всяко едно дете във всяко едно негово движение и действие. То е „освободено“ от наложеност. То е самоизбрано. То е някак…леко. Свободата носи лекота. Но свободата там не е самоцел – не е крайната точка, крайната цел – тя не е основното, което се преследва. Тя е инструмент. Инструмент, който се използва от всички за собственото им организиране, ежедневие, израстване. Този инструмент съществува съвместно и в симбиоза с другите инструменти – отговорност и правила, които осигуряват добро съвместно съществуване – в среда и общност сред други хора. Демокатичното училище Брандес има стройна организация и правила – от самото управление – с конкретни длъжности и роли и отговорности – директор, Парламент, комитети, до битови неща като лавката, използването на кабинети, протичане на занимания и събрания. Влизаме на Училищното събрание – Парламента – вездесъщия управляващ орган, който се провежда всеки вторник и на който се решават училищните въпроси. Всеки има свободата да присъства. Точно преди началото, вратата се заключва. Всеки има правото и свободата да присъства и заедно с това правилото е да не се нарушава и прекъсва събранието. Разбирате ли? Свобода и отговорност и правила!

Пространство на учене

„Добре де, а в това „пространство“ не се ли учи? – ще си каже някой. – Все пак е училище!“ Учи се! И понятието „учене“, представата за ученето е толкова широка и разтеглена, че стига от единия край на Вселената до другия. И като се има предвид, че Вселената май последно се оказва, че няма краища – представете си за какво говоря.

Учи се и цялото пространство с елементите в него – среда, учители, носят посланието, че тук се събираме, за да израстваме, да си помагаме и да се учим на онова, което ни е нужно, за да съществуваме в този свят и на онова, което пленява ума, душата и сърцето ни – онова, което ни е интересно и истински ни вълнува.

Деца свободно се смесват, взаимодействат едни с други и учат едни от други – малки от големи и големи от малки, и в същото време – отделни възрастови групи имат свои собствени пространства и екипи от възрастни, които отговарят на възрастовите потребности на групата и осигуряват възможност да учат по специфичния начин, присъщ за тази възраст – предучилищната възраст с нейната потребност от шум, движение и игра; началната училищна възраст – вече жадна да се потопи в по-голямата зрялост, осъзнатост и възприемане, налични в света на възрастните и в същото време – имаща все още нужда от дивеене в неговия най-чист вид; среден и горен училищен етап, където разговори, беседи, вглъбяване, задълбочаване, концентрация често взимат превес. Учи се, разбира се – навсякъде, и разбира се – от всичко – и в кабинетите, и в беседките, и на двора – и в разговора, и в наблюдението, и в преподавания урок, и в играта навън. Виждаме деца на двора и деца в кабинети, час по модерен балет и такъв по философия и разсъждаване. И всъщност какво е ученето по дефиниция? Брандес демонстрира, че то не е нищо друго, освен естествено състояние на човешкото същество в условия на свобода и ненасилие.

P.S. И онова, което много ясно прозира като фундаментална разлика в отношението към ученето – нагласа, която се носи от всички – че ученето е моя лична собствена отговорност. Кое, кога, как и колко. И всъщност това е толкова…важно, вълнуващо, вдъхновяващо!

Пространство с цялата палитра на живота – и веселие, и трудности, и предизвикателства, и успехи, и провали.

Сядам да си говоря с различни ученици. Мислите, че всичко им харесва? Мислите, че всичко е перфектно. Не. Мислите, че животът им е лесен, само защото имат избор? Точно обратното. Да имаш избор е много по-трудно, отколкото някой да ти казва какво да правиш. Луташ се, чудиш се, търсиш си. Всеки един от тях посреща предизвикателствата на собствения си живот. Елиа не харесва учителя по религия и не иска да посещава часа заради него. Киара се дразни на старомодните начини на преподаване в училището. Лея страда от това, че не се предлагат за изучаване и усвояване занаяти и алтернативни дисциплини, различни от набедените за „важни“ – математика, роден език, чужд език – например грънчарство, бижутерия. Иска да се развива много в творческите сфери и изпитва трудности в намирането на ресурси в тази сфера. Матей разсъждава много над собствената си неудовлетвореност от предходната година, в началото на която е записал да посещава много предмети, а до края на годината ги е изоставил всичките. Какво се е случило, как се е случило, как да продължа? Матей, а и всяко дете в демократичното училище Брандес има до себе си своя ментор – най-важната фигура в училище /е, след приятелите, разбира сеJ/ Заедно посрещат хубави и трудни мигове. Заедно потъват и изплуват, заедно пропадат и излизат – заедно са в кризите и възходите. Не е речено, че ги разгадават и преодоляват от раз. А че има подкрепа. Не за да не падаш. А за да се изправиш. Говоря си с менторите в Брандес – хора, в чиято кръв текат ценностите и принципите на училището. Хора – спокойни, стабилни като скали, на които да се опреш като залитнеш. Опора. Твърда почва. Не са свръхчовеци. Обикновени човеци са. Подхождат с безусловно приемане, обич и грижа към децата – и равноправно, не наставнически, и с желание наистина да бъдат част от техния вътрешен свят, а не да ги нагласят в своя или този на възрастните.

Пространство с ясни разбирания за „свобода“, „общност“, „демокрация“, „права“.

„Свобода“ – това е различно от изкривената ни тук представа за „свободия“. Свободата е ясно дефинирана възможност наистина да управляваш живота си като правиш изборите в него във всеки един момент, като взимаш решенията в него във всеки един момент и се учиш от онова, което идва /следва/. Децата в училището правят своя план за годината. Поемат своята отговорност за него. Носят последствията от действията или бездействията си.

„Общност“ – това е различно от първоначално изникващата тук представа за една група хора, струпани на едно място, правещи непрекъснато /или възможно най-непрекъснато и често/ всичко заедно. Общност е усещането за свързаност и обединеност между хората. Усещане за връзка. Фина, невидима връзка. Тя идва от споделените ценности. От вярата в този път и този модел. От подкрепата – когато е необходима. Не е нужно да си непрекъснато с цялото – във всеки един момент. А да си там, когато има нужда. Посетихме Израел в много смутни времена – период на зачестени атаки и заплахи. В училищата на ротационен принцип извънредно даваха дежурства като охрана родителите на децата. Защото има нужда. В този момент. И подкрепата е налице. В останалото време – тя се усеща не по постоянното присъствие и ангажираност, а по спокойствието, лекотата и сигурността в погледите и лицата.

„Демокрация“ – възможността да повлияеш чрез своя глас на решенията, които те засягат в общността, в която живееш. Присъствахме на ежеседмичното училищно събрание, на което се решават въпроси от всякакъв характер. Установихме, че има близо 20-тина деца. От 500 ученици в училището. „Защо ли? – усмихна се едно от децата. – Защото темата не вълнува толкова много хора. Но елате да видите какво става, ако поставим за обсъждане дали да има задължителни предмети.“ Демокрацията – да имаш власт да промениш. Да си активен, когато пожелаеш. Да зависи И от тебе.

„Права“ – равни при това. Да се признаят най-после на едните, не означава да се отнемат от другите. Означава да ги имаме и аз, и ти. Без превъзходство. И без доминиране.

Десетки уроци си взима човек от демократичното училище – във всеки един миг, с всяка една картина пред погледа му, с всеки един разговор. Уроци…и по избор, и по свобода, и по учене, и по съвместно съществуване, и по демокрация…но най-вече – по човещина.

Кое ме вдъхновява още повече?

Че ароматът, който усетих в Израел, вече го има и тук.

Успяхме!

Успяхме! Тук сме! По-подготвени от вчера и по-неподготвени от утре! И продължаваме!

Защото ароматът вече е тук. Помирисахме го вече и няма връщане назад!

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s