Уменията, които са нужни

Макар че никак не обичам разглеждането на „порастването“ и „ученето“ само в контекста на това какво „пазарът на труда търси“ и „какво иска бизнесът“, се радвам от увеличаването на статиите като долната.

Също така, разбира се, бих отбелязала, че няма никаква нужда да „ангажираме децата в игрови преживявания“, тъй като те ги създават сами за себе си непрекъснато. Но че има нужда да ги оставим да играят – това е факт безспорен.

Също и това да им се доверим, че те могат да развият всички долуизредени нужни умения, ако просто ги оставим да живеят и да преследват интересите си и ги подкрепяме в това, ако подсигурим среда, в която могат да правят избор, да имат достъп до различни източници на информация, да творят, да опитват, да правят грешки, да водят свободни разговори по темите, които ги вълнуват.

Преведох статията най-вече заради топ 10-те умения, посочени в доклада на Световния икономически форум, които чудесно съвпадат както с осемте компетенции на Сър Кен Робинсън, така и с целите на демократичното училище – умения като –

  1. Curiosity – любопитство
  2. Creativity – творчество
  3. Criticism – критично мислене
  4. Communication – общуване
  5. Collaboration – сътрудничество
  6. Compassion – съчувствие
  7. Composure – умението да познаваш себе си
  8. Citizenship – гражданство,

които се развиват именно чрез възможността да разполагаш с времето си, свободата на избор, поемането на отговорност, самоуправлението, комитетите, възможност за живот в истинския свят с истински реални проблеми, предизвикателства и казуси, възможност да бъдеш себе си и да развиваш собствените си силни страни, интереси и да работиш върху личните си потребности, свободата на общуване, работата в групи по интереси, богата и разнообразна сред и предложения и възможности за избор, подкрепа от грижовни възрастни. Повече за това как демократичното образование способства за развиването на тези осем компетенции – виж тук.

Ето и статията:

Това е умението, което детето ви има нужда за работата на бъдещето

Sets of Lego bricks are seen at a toy store in Bonn, Germany, September 5, 2017.  REUTERS/Wolfgang Rattay - RC1DDE6EEA10

Всяко дете започва своето пътуване в живота с невероятен потенциал: творчески начин на мислене, който подхожда към света с любопитство, с въпроси и с желание да учи за света и за хората чрез игра.

Въпреки това, този творчески начин на мислене, нагласа и отношение са често потиснати или дори заличени от традиционните образователни практики, когато малките деца влязат в училище.

Тестът на Торанс за творческо мислене (The Torrance Test of Creative Thinking) често се цитира като пример за това как различното мислене в децата намалява с времето. 98% от децата в детската градина са „креативни гении“ – те могат да измислят безкрайни възможности за това как да използват хартия.

Тази способност се намалява драстично, когато децата преминават през официалната система на образование и до 25-годишна възраст, само  само 3% остават креативни гении.

Повечето от нас могат да се сетят за само един или няколко начина, по които да използват кламер.

Това, което е най-тревожното е, че през последните 25 години, тестът на Торанс показва намаление на оригиналността и сред малките деца (детска градина до 3 група).

Междудругото, знаехте ли, че можете да комбинирате шест стандартни LEGO части в повече от 915 милиона начина?

Грешен фокус

Световният икономически форум току-що публикува своя доклад за човешкия капитал – Human Capital Report – с подзаглавието „Подготовка на хората за бъдещето на работата“ -“Preparing People for the Future of Work”.

Докладът посочва, че „много от днешните образователни системи вече не са свързани с уменията, необходими за функционирането на днешните пазари на труда“.

По-нататък се подчертава, че училищата са склонни да се съсредоточат преди всичко върху развиването на когнитивни умения на децата – или умения в рамките на по-традиционни предмети – вместо да развиват умения като решаване на проблеми, творчество или сътрудничество.

Това трябва да е причина за безпокойство, когато разглеждаме уменията, които са нужни на Четвъртата индустриална революция: комплексното разрешаване на проблеми, критическото мислене и творчеството са трите най-важни умения, които детето трябва да развие, според доклада „Бъдещето на труда“ – Future of Jobs Report.

Нека да отделим малко време, за да подчертаем, че творчеството е скочило от 10-то място на трето място само за пет години.

А емоционалната интелигентност и когнитивната гъвкавост също са влезли в списъка с умения за 2020 г.

Тревожно, тези умения често не се открояват на видно място в детския учебен ден, където нормата все още е подходът за преподаване с тебешир и говорене от страна на учителя, който преобладава от векове.

Детската игра

Изследване в Нова Зеландия сравнява децата, които са се научили да четат на пет години и тези, които са се научили да четат на седем години.

Когато са на 11-годишна възраст, и двата „вида“ деца имат еднакви умения за четене. Но децата, които са се научили да четат на седем години всъщност показали по-високо ниво на разбиране. (четене с разбиране, бел.ред.)

Едно от обясненията е, че те са имали повече време да изследват света около тях чрез игра.

Ясно е, че подготовката на децата за бъдещето изисква префокусиране и промяна на концепциите за учене и образование.

Да знаят как да четат, пишат и смятат остава важно за децата, за да отключат света, който стои пред тях.

Нарасващият взаимосвързван и динамичен свят означава, че децата ще променят работата си по няколко пъти през живота си – преминавайки дори към работи, които не съществуват днес и които те може сами да трябва да измислят.

Въпросът е как да насърчаваме гореспоменатия обхват на уменията и да запазим живата естествена способност на децата да се учат през целия си живот – вместо да ги подкопават, когато навлязат в официалното образование?

Постигането на това е по-просто, отколкото си мислите – като ангажираме децата в позитивни игрови преживявания.

Различните форми на игра предоставят на децата възможност да развиват социални, емоционални, физически и творчески умения освен когнитивните.

Игра за цял живот

Ако се съгласим с неотложната необходимост от развиването на умения за сложно разрешаване на проблеми, критическо мислене и творчество, е важно да признаем, че тези умения се изграждат чрез учене чрез игра през целия живот.

Инвестирайки в бъдещето на нашите деца, нека бъдем сигурни, че ще предпазим от насоченото учене, от „училищното образование“ или от това тригодишните да изучават писмено своята азбука и числа, когато няма доказателства, че това ще ги направи по-добри читатели.

Трябва да се противопоставим на логиката на флаш картите и домашните за най-малките си у дома и да видим колко е важно да продължим да създаваме радостни, смислени мигове на игра с нашите деца.

Естествената способност на децата да се учат чрез игра може би е най-добре пазената нискотарифна тайна за постигане на нужните умения и има потенциал да подготви както нашите деца, така и нашите икономики да процъфтяват.

И освен това, това е забавно. Затова – какво ни спира? Нека играем!

Източник

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s