Дехуманизацията на децата

the-dehumanisation-of-children-racheous

12 ноември 2016

Автор: Racheous

Само от седене и наблюдаване на общата тълпа с деца, бързо става  ясно, че децата очевидно искат разрешение да бъдат хора от толкова много възрастни.

Да плачат. Да правят грешки. Да отидат до тоалетната. Да имат трудни моменти. Да се чувстват чути. Да са развълнувани. Да са уплашени. Да се чувстват в безопасност. Да се борят. Да притежават своите тела. Да не бъдат застрашени. И още много. В крайна сметка, децата непрекъснато са карани да чувстват, че трябва да искат разрешение да бъдат уважавани и третирани като хората, които са.

„Добре си, нищо ти няма, не плачи!“

„О, просто бъди търпелив!“

„Какво ти става?“

„Успокой се!“

„Голяма работа, хайде сега…“

„Не е толкова страшно!“

„Довърши си вечерята сега!“

„Бъди тих!“

„Стой мирно!“

„Защото така казах!“

„Спри да мрънкаш и хленчиш!“

„Не бъди глупав!“

„Не ми отговаряй!!!“

„Хайде де, дай на баба целувка!“

„Няма да ти дам това, докато не кажеш „моля““

„Ако не направиш X, аз ще взема нещо от теб, ще те накажа, ще те лиша от нещо, и т.н.)

Чувам родители да лаят заповеди, да нямат връзка с децата си, и да наказват децата си за това, че са деца. Боли ме сърцето. Децата нямат нужда да бъдат наказвани, за да вземат насериозно това, което казваме, ако е разумно. Всички хора заслужават да бъдат уважавани и чути.* Защо е социално приемливо децата да нямат думата в решения, които ги засягат? Разбирате ли, не трябва да бъде по този начин, това е система, която се самоизпълнява. Ако прекарвате своето време в борба с човешката природа на вашите деца, разбира се, че родителството няма да се усеща като приятно изживяване.

Хората не обичат да бъдат контролирани. Децата, както всички хора, се противопоставят на контрола. Със сигурност никой като родител не иска да бъде поставен начело да контролира хора, които не искат да бъдат контролирани. Но именно такава борба създава авторитарното родителство. Няма нужда родителството да бъде „вие срещу тях“. Точно както във всяка връзки и всички взаимоотношения (дори в приятелството), онези, които са основани на уважение, ще бъдат много по-здравословни и свързани. Децата нямат нужда да бъдат контролирани и принуждавани и наказвани да учат. Децата учат това, което живеят. Те се научават как да се справят с големите емоции, конфликти, трудности, всичко – от това, че гледат вас. Моделирането на ценности, които се надявате да видите във вашите деца е едно от най-мощните неща, които можете да направите, докато ги отглеждате.  

Децата не трябва да печелят правото си да бъдат човеци. Децата не са хора в обучение, те са хора в момента. Те не чакат да живеят живота си, това е част от техния живот в този момент. Обществото третира децата, сякаш се подготвят за време, в което ще им е позволено уважение – не и преди това. Дотогава е приемливо да ги третираме като подчовешки същества под прикритието на родителството и образованието. За мнозина родителството е синоним на наказание и ученето е синоним на училищното образование, а и двете са толкова далече от това значение.

Childism (детизъм) – дума, cъществително име в английския език, означава:

  1.       Предразсъдък и/или дискриминация спрямо по-малките (децата)
  2.       Системно състояние, което промотира стереотипи за по-младите

Всичко това се свежда до childism (детизъм) и това е толкова дълбоко зашито в тъканта на нашето общество. Толкова много, че само говоренето за него (за предразсъдъците по отношение на децата) създава такъв когнитивен дисонанс, че аз знам, че ще получа отбранителни, дори гневни коментари, споделяйки тези си свои мисли. Хората, които истински уважително родителстват и говорят за несправедливостта спрямо децата, са често осмивани. Но, както съм казвала и в миналото, аз не искам да бъда виждана като „добър родител“ от общество, което мисли толкова малко за децата.

„Много е вероятно да видите примери за childism всеки път, когато излезете от къщата или отворите Интернет. Всеки ден, по много начини, децата получават посланието, че те са по-малко важни, по-малко заслужаващи уважение, неравностойни и излишни, независимо дали имаме намерението да им изпратим това послание или не. То е толкова вкоренено в нашето общество, че мнозинството дори не го разпознава.“ – това е цитат от Сара, автор на блога Happiness is here.

Разбирам, че родителството може да бъде трудно, което често е извинение, което хората използват по отношение на това, че се „шегуват“ за децата … но няма да се присъединя към засрамването на децата. Не е нужно да злепоставяме деца, за да споделим трудностите, с които се сблъскваме като родители. Това – този злоупотребен дискурс – е толкова циклично по природа, че хората губят от погледа си ролята си в него.

Има много начини, по които обществото “храни” това вътрешно схващане за децата. Един от тях определено е пристрастието към потвърждение. Родителите може и да четат за уважителното родителство и да виждат хора, които споделят своя успех в тази област, но въпреки това често са заинтересовани само от информация, която ще потвърди това, което усещат, че винаги са знаели и е валидирано от изборите им. Не е приятно да се изправим пред признанието, че начините, по които действаме, може да не са идеални за нашите деца. По-лесно е да храним традиционните възгледи за децата. Като се има предвид, че няма недостиг на подкрепа за масовия тип родителство, родителите могат да се заобиколят с мнението, че общите авторитарни практики и неуважителното родителство са необходими и най-добри. След това, поради своя контрол и сила, децата им действат по начини, които „оправдават“ наказанието в очите им, защото самите деца не се чувстват уважавани или ценни или чути.

Друг фактор е как дълбоко обусловените хора виждат поведението като показател за самото дете. Повечето хора могат да направят разлика между, да кажем, поведението на партньорите им и самите им партньори. Въпреки това, поради систематичното дехуманизиране на децата, много хора не могат да направят разликата между двете (поведение и самото дете), когато се отнася за дете, ако детето проявява поведение, което смятаме за “погрешно”. Твърде често възрастните подсъзнателно мислят, че “детето = поведението” и да не харесваш поведението означава да не харесваш детето и следователно – да не го уважаваш.

Децата може да се държат по начин, който усещате като неприемлив за вас, но чувствата, които са причина за това поведение, са приемливи. Може да не харесвате или да се чувствате неудобно с реакцията на детето си и без да отхвърляте неговите чувства или да подценявате неговото преживяване. Да не говорим, че сте отговорни за реакцията си спрямо тяхното поведение и е ваш избор да посрещнете техните затруднения със състрадание и емпатия или да прибягнете до обвинения, засрамване, наказване, заплашване. Да посрещнем нашите деца със състрадание и съпричастност винаги ще бъде отговорът. Отново, не е нужно да се съгласявате с техните реакции и поведение, но няма никога момент, в който детето да не заслужава да бъде уважавано.

Много често чувам, че трябва да престана да съдя родителите. Че трябва да уважавам всички избори на родители. Но аз просто не мога да уважавам това, което дехуманизира и неуважава децата. С удоволствие ще предизвиквам и сигурно и засягам егото на някои възрастни в усилията си да бъде застъпник на децата.**

Целта на това споделяне не е да засрами родителите, а да ни овласти – да ни даде сила и възможност .Всичко, което е необходимо, е смяна на перспективата, за да се промени изцяло начина, по който родителстваме и оттам – как се отнасяме с нашите деца и какви стават те. Да обясним как правим нещата погрешно и как защитаваме дехуманизацията на децата е единственият начин, по който можем да започнем този процес. Първо трябва да го разпознаете и може би няма да се чувствате чудесно като четете за това, защото ние всички сме били жертва на същото това отношение, както и сме го преживявали в различна степен. Но това е всъщност частта, която ни дава сила и власт – можем да се стремим към нещо по-добро и да разрушим тази парадигма в собствения си живот!

Единственият начин да се промени всичко това е, ако все повече хора говорят за дехуманизацията на децата. Необходимо е безмилостно да се застъпваме за децата. Трябва да свалим митовете и да разбием стигмата на уважителното отношение към децата.

Родителството сега трябва да бъде за повторно хуманизиране на децата. Желанието ми е всеки да има възможност да усети какво е да имаш връзка с децата си, която я основана на защитаване на тяхната човечност и индивидуалност – връзка, която е уважителна, равнопоставена, състрадателна и любяща.

Благодаря ви за прочита!

Статията в оригинал

*допълнение от автора на блога – Знам че, в нашата култура, да уважаваш детето и неговите желания и чувства, понякога се разбира и вижда като детето да ти се качи на главата и да изпълняваш всичките му прищевки и идеи и желания или пък да го оставиш да си прави каквото поиска. Но не, не става въпрос за това. Става въпрос за друго. Става въпрос да зачетеш правото му да си има тези свои желания, прищявки, нужди, идеи, мисли – правото му да съществува като тебе, да има свои собствени предпочитания, мисли, идеи, желания, нужди – различни от твоите (както зачитаме тези на приятелите – кулинарни или стилови предпочитания и вкусове, лични интереси, хобита, мнения по различни въпроси – политически, икономически, предпочитания), независимо дали могат да се реализират към настоящия момент или не. 

Тоест – това, че ще ги зачетем и ще се отнесем уважително към тях (уважително = да признаем, че имат право да съществуват) не означава, че ще успеем да се съобразим с тях, че ще могат да се осъществят и т.н. Можем да кажем „не“ и напълно уважително и зачитащо чуждото желание. Нещо повече – добре е да го правим, когато не е възможно. Но без да унижаваме, засрамваме, наказваме или протестираме или пък без да се възмущаваме, че детето има такова желание. Защото именно по този начин му изпращаме послание, че неговите желания и нужди са маловажни.

**бел.от автора на блога – Аз пък разбирам – родителите не са виновни, никой не е виновен. Това е последствие от един насилствен начин на отглеждане, през който и ние самите сме минали и затова сме научили, от който сега бавно започваме да се освобождаваме! И да – най-добре е да си помагаме в този процес, защото и без това е изключително труден, а не да се сочим с пръст и да се съдим! Но да започнем – промяна!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s