„Знанието по принцип“

Или правилата на ума

Резултат с изображение за memory

Искам да споделя за един механизъм на ума, паметтта и ученето, който много ме дразни.

Още като малка, винаги ми се е искало да имам определени познания в определени сфери, които на мене ми се струват важни и съществени и, които, при нужда, ако ги знам и кажа, ще изглежда доста компетентно (така де – ще изглеждам доста компетентно). Струваше ми се много готино да знам някои неща по принцип – така, да съм екипирана с по-задълбочена информация за определени неща, с която в даден момент мога да блесна, да изпъкна.

С тази цел, отделяла съм съвсем доброволно, по свое желание, упорито при това, време за задълбочаване в разни сфери – някои от тях – лични сфери на интерес, други – такива, които, както казах, по някаква си моя съвсем субективна преценка, ми се струва готино да знам (пример – анатомия).

Свързано изображениеКакъв бе кошмарът ми, когато с времето установявах, че в радиус от шест-седем месеца – до година, почти 70 процента от цялото това знание по принцип, се изпаряваше…къде? Знам ли и аз…ако знаех – щях да ида да го потърся. Предполагам – в небитието…Това ми даде съществени основания да започва да вярвам, че „знанието-по-принцип“ не съществува. Че такова животно като „знание-по-принцип“ няма. Съществува знание, което използваш текущо и актуално, знание, което ти е нужно и потребно към момента и което употребяваш. От всичко, което поемаме и поглъщаме като обем информация, остава онова, което най-много ни влиза в употреба. Всичко останало – до месец-два-три-максимум година – изхвърча през прозореца като заловена птичка от кафез. Това е, така да се каже, един много важен мозъчен механизъм – правило на мозъка, на паметта и на ученето като цяло – механизмът да забравяме. Механизъм, точно толкова важен, колкото механизма да запомняме – защото забравянето на неща, които не влизат в употреба и не се използват, отваря ново пространство за влизане на неща, които са актуални и се използват, отваря ново място за информацията, която влиза в нас всеки ден и всяка минута през нашите сетива. Невробиологията ще го обясни там по нейния си съвсем научно обоснован начин – с връзките между мозъчните клетки и тяхното отслабване и заличаване, ако не се стимулират (тоест – използват) достатъчно дълго време…

С други думи – човешкият ум е гениална машина – достойна за поклон (това не е нов извод, ама пак да си го кажем!). Сама складира, анализира, обобщава, синтезира, подрежда, сравнява, категоризира цялата информация, която влиза и съвсем сама се грижи за собственото си благополучие, сама се оттървава от ненужното, сама изхвърля неизползваното. Това не са волеви действия – те са неволеви – и с наше, и без наше позволение – те все стават. Като биенето на сърцето. И слава богу! Ако ние нямаме умението да забравяме, да изхвърляме онова, което не използваме, ще станем едни складове за информация, при това – съвсем ненужна, ако е неизползваема от нас (ако не я използваме).

Резултат с изображение за memory lost

Може би най-ясния и разбираем за всички пример и доказателство в това отношение е наученият чужд език. Всички знаем какво се случва дори и с най-отлично научения език, ако той не се използва – ако не влиза в употреба – забравя се!

 

С времето открих, че всъщност това е отново един от големите митове в образованието – за знанието ПО ПРИНЦИП. Не такова, каквото ти е нужно в момента – текущо, ами така – по принцип, да го имаш. Да, децата учат сума ти неща, които не са им засега, а за по-принцип. За някакъв далечен момент, в който (евентуално) нещо от това ще им потрябва и те трябва да го знаят. Е, аз дори съзнателно и пожелателно учих по принцип (което, както знаем, съвсем не е масовият случай, когато е съвсем с нежелание) и въпреки това – поради съвсем дребничкия, уж несъществен детайл, а именно – че не го използвам!!!, това знание ми отлетя в облаците. Поради което  – честно казано – останах с усещането, че си загубих времето! Ето защо, не е никаква изненада, къде се изпарява цялото огромно количество знания, подготвени за складиране през тези 12 години училищен живот. Остава горчивото усещане за пропиляно време, поради което, днес, макар че все още ми се струва много готино да знам някакви неща (които по принцип въобще не ми влизат в употреба в ежедневния ми живот, но с които някога някъде в някакъв разговор бих могла да блесна) и макар че наистина лекинко ме дразни този механизъм, приканвам себе си и всички горещо да се занимаваме с нещата, които са ни интересни и актуални днес и сега и да оставим нещата-по-принцип за някой живот-по-принцип, а не за този, който е тук и сега.

Резултат с изображение за forget

P.S. А по принцип, междудругото, забравянето има доста лоша слава. Към забравянето като цяло има откровено негативно отношение. А пък да забравяш, изглежда, е съвсем естествен и, така да се каже, добронамерен процес на ума. Така да се каже – автоматизирана стандартна процедура:) Обикновено забравяме нещата, които не са ни важни и които не са ни потребни. Чак е странно какво толкоз му се цупим.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s