Корените на неграмотността

Свързано изображение

Мисля си за схващането, че децата стават грамотни, ходейки на училище. Имайки предвид колко много грамотни хора вече са израстнали като част от движението за домашно образование, движението на свободните и демократични училища, където се учи без натиск и ънскулинг движението, на мене ми се струва просто немислимо да мислим, че единственият начин да станем грамотни е като ходим в държавното училище. Това, изглежда, е поредният мит, в който вярваме, поредната илюзия, с която е време да се разделим.

Всъщност, много често ми се налага да разказвам защо не е страшно да си в демократично училище и защо децата и там се ограмотяват добре. Винаги, когато чуя, че някой се страхува, че в демократичното училище децата могат да останат неграмотни, в мене възниква едно желание да предам увереността и спокойствието, които аз нося в себе си по този въпрос. Защото, да – децата може да не се ограмотяват с точните парчета (порции) грамотност в точния времеви отразък, в който МОН или някой друг е подготвил за тях, но рано или късно, по един или друг начин, на части – малки или големи порции, или наведнъж – цялото менюJ си взимат грамотността. Защо? Защото ние, като възрастни, които сме с тях всеки ден, не преподаваме само просто някакви си предмети в това училище. Ние предаваме културата и ценностите, в които вярваме – не само в заниманията, а най-вече в ежедневните си свободно взаимодействие, разговори и игри с тях- и грамотността и ценността на това да бъдем грамотни е една от тях.

Защото корените на неграмотността не са в неходенето на училище. А в една култура, която не цени грамотността. В култура, за която грамотността няма стойност.

Преди време преведох това кратко есе на създател от Съдбъри училище в Америка (Съдбъри училище е вид демократично училище, където няма задължителни предмети и децата учат спрямо собствените си интереси и нужди и се ограмотяват отлично). В резюме, там се казва, че възрастните в Съдбъри не се гледа като на учители и преподаватели и затова често получават въпроси – „Е, след като не преподавате (език, математика…) какво правите?“. В резюме, простичкият отговор е: Носители сме на култура, пре(по)даваме – предаваме културата и нейните ценности.“ С други думи – чрез действията си и това, което сме, олицетворяваме, символизираме, представяме ценностите на културата, в която живеем. Така растящите добиват усещане и разбиране за това кои и какви са ценните неща в този свят, в който живеят и започват да ги учат и те – да ги олицетворяват. Попиват. От примера. Личният пример. И така, ако за нашата култура ценностите са да се краде и лъже и мами и сравнява и унижава другият, да се осъжда, критикува, заклеймява помагането, сътрудничеството, различния подход и различието като цяло или грешката или незнанието, и ние с нашите действия олицетворяваме това, това е и което ще възприемат те. А ако в нашата култура ценност е да се изразяваме с любов, ненасилствено, да бъдем добри един с друг, да бъдем съпричастни към чуждата болка, да си помагаме, да мислим как да ни е по-добре заедно, да се забавляваме, да се радваме на живота, да слушаме музика, да гледаме филми, да четем книги, да обсъждаме и правим дискусии, да измисляме, пишем, създаваме истории, да бъдем грамотни, да бъдем самостоятелни ….. (и т.н., и т.н.) и с нашите действия и поведение показваме именно това, то децата ни ще попият именно това – ценност на тези неща, включително – на грамотността – на това да си грамотен.

Ето защо вярвам, че в демократичното училище е невъзможна неграмотността. Защото тя е някаква ценност за хората там. Има стойност и смисъл за тях. Това е и което децата усещат, виждат и получават като послание (не чрез думи и натякване, а чрез собствени лични действия). Тя е част от света, живота и културата на възрастните там, част от ежедневието им*. Стойност. А децата учат за света през културата на възрастните, които ги заобикалят. Струва ми се, че това е и основната причина за неграмотността при малцинствата – там грамотността не е ценност, не е част от културата им, не е пропита в живота и ежедневието на възрастните. Ако тя е – децата неизбежно ще стигнат до нея. Но ако не е – тогава няма.

И разликата с другите училища и системи е, че демократичното образование вярва, че няма нужда да казва на децата кога точно с по колко като количество трябва да се ограмотяват – то им вярва, че те правят това сами – когато решат и докъдето (колкото) решат – спрямо собствените си нужди, спрямо собственото си темпо и потребности – защото искат да станат част от този свят на възрастни и защото в този свят това е ценно и важно и необходимо – и защото попиват непрекъснато от културата, която ги заобикаля.

Така че не е нужно да насилваме да учим децата на грамотност. Ако е наша ценност – тя ще бъде стойност и за тях. Ако е използваема и нужна в нашия свят – ще стигнат до необходимостта от нея.

Резултат с изображение за tough writing kid

В този ред на мисли, виждам корените на неграмотността не в неходенето на училище, а в една култура, която не я цени, в една култура, за която грамотността няма стойност и смисъл. Може би е добре да погледнем натам и да видим как ние остойностяваме грамотността и как ние чрез нашите действия ненасилствено олицетворяваме и предаваме (или не) смисъла и ценността на грамотността. Ненасилствено. Защото насилието поражда насилие.

Резултат с изображение за tough writing kid

Същото, междудругото, съвсем аналогично, е и за любовта към ученето. В една среда и култура, в която има любов към тях – истински, ненасилствени, естествени – децата запазват любовта си да учат, с която така или иначе се раждат, там децата обичат да учат. В една среда и култура, където на ученето се гледа като на нещо тежко, мъчно, трудно, досадно, децата възприемат именно такова отношение към него. Точка и минута за размисъл.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

*Дали грамотността е ценност и във вашия дом/вашата среда на израстване на детето, можете да проверите, ако поне едно-две от долните твърдения се отнасят и за вас:

Дребни детайли от ежедневието, които показват, че грамотността и литературността са наистина ценност и част от нашата култура:

  • чета книги и обичам да чета
  • пиша (на кирилица) често разни неща – личен дневник, бележки, записки, писма, съобщения, в тефтер, или пък още повече – пиша есета, истории, съчения, разкази, стихчета, рими, поезия, романи…
  • когато пиша, старая се и обръщам внимание на правописа и за мене е важно да пиша правилно и да имам минимално количество грешки
  • имам библиотека вкъщи
  • влизам в книжарници
  • радвам се на нови книги
  • често избирам книги за подаръци – подарявам книги
  • обичам да ми подаряват книги за подаръци
Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s