Ранното академично обучение носи вреда в дългосрочен план

Питър Грей

Резултат с изображение за math

Проучвания разкриват негативните ефекти на академичното учене в детските градини.

Публикувано на 05. май 2015

Много преподаватели в детска градина и предучилищна група са ми казвали, че са изключително разстроени – някои до там, че са готови да напуснат – от засиления натиск върху тях да преподават академични знания на малките деца и да ги изпитват редовно върху тях. Те виждат с очите си нещастието, което това причинява и според тях децата биха научили много по-полезни уроци чрез игра, изследване и общуване, както правели преди в традиционните детски градини. Техните подозрения сe потвърждават напълно от научните изследвания.

Редица добре контролирани проучвания сравняват резултатите от академично ориентираното ранно обучение в някои групи с тези на групите, организирани за игра (някои от които са разгледани тук, в статия на Нанси Карлсон-Пейдж, Джелалин Маклафлин и Джоан Алмон). Резултатите са доста сходни при различните проучвания: ранното академично обучение до известна степен увеличава непосредствените резултати на децата на конкретните тестове, за които е насочено (не е изненадващо), но тези първоначални ползи се размиват за 1 до 3 години и, поне в някои изследвания, в крайна сметка се обръщат. Може би, по-трагично от липсата на дългосрочни академични ползи на ранното академично обучение е доказателството, че такова обучение може да причини дългосрочна вреда, особено в сферата на социалното и емоционалното развитие.

Проучване в Германия, което променя образователната политика там

За пример, през 70-те години на ХХ век германското правителство спонсорира мащабно сравнение, в което завършилите 50 традиционни детски градини били сравнени със завършилите 50 детски градини с академично насочено обучение.[2] Независимо от първоначалните предимства от директното обучение, до четвърти клас децата от детските градини с академична насоченост се представяли значително по-зле от децата от детските градини, ориентирани към игра по всички използвани критерии. По-специално, те са били по-малко напреднали в четенето и математиката и по-зле социално и емоционално адаптирани. По време на проучването, Германия постепенно преминавала от игрово-ориентирани към академично-ориентирани детски градини. Поне отчасти в резултат на проучването,  Германия обърнала тази тенденция; те се върнали към детски градини, в които децата играят. Очевидно, немските образователни власти, поне за онова време, за разлика от американските власти днес, наистина са обърнали внимание на образователното проучване и са го използвали, за да дадат насока на образователната практика.

Изследване на деца от бедни семейства в САЩ

Подобни проучвания в САЩ са довели до сравними резултати. Едно проучване, ръководено от Ребека Маркон, се фокусира главно върху афро-американските деца от семейства с висока бедност. [3] Както се очаква, тя установила, в извадката от 343 ученика, че тези, които са посещавали предучилищни занимания, съсредоточени върху академично обучение, показват първоначални академични предимства пред онези, които посещават игрово-ориентирани предучилищни заведения. До края на четвърти клас, обаче, тези първоначални предимства са се обърнали – децата от детските заведения, ориентирани към игра, се представяли по-добре, получавали значително по-високи оценки в училище, отколкото тези от академичните предучилищни заведения. Това проучване не включва оценка на социалното и емоционално развитие.

Експеримент, в който деца от бедни семейства са проследени до 23-годишна възраст

В един добре контролиран експеримент, започнат от Дейвид Уейкърт и колегите му през 1967г., шестдесет и осем деца от много бедни семейства, живеещи в Ипсиланти, Мичиган, са били разпределени в един от три вида детски заведения: традиционен (организиран чрез игра), разширен (което е като традиционния, но с повече организация от страна на възрастния) и пряко обучение (където фокусът е към обучение по четене, писане и математика, чрез използването на работни листове и тестове).

Разпределението е било на полуслучаен принцип, за да бъде сигурно, че трите групи първоначално си съответстват по всички възможни показатели. В допълнение на ежедневните дейности в детската градина, експериментът включвал също домашни посещения на всеки две седмици, целящи да инструктират родителите как да помагат на децата си. Тези посещения се фокусирали на същите методи, които се използвали в групите. Така, домашните посещения при децата от традиционните детски градини, били фокусирани върху важността на играта и общуването, докато тези при децата в групи с директно обучение, се фокусирали върху академичните умения, работните листове и други подобни.

Първоначалните резултати от този експеримент били сходни с тези от другите проучвания. Децата от групата с директно обучение, показали ранни академични успехи, които скоро се стопили. Проучването, обаче, включвало и последващи изследвания, когато децата били на 15 години и още веднъж, когато били на 23 години. На тези възрасти нямало значими разлики между групите в академичното им представяне, но имало голяма, показателна разлика в социалните и емоционални характеристики.

До 15-годишна възраст децата от групата с директно обучение са извършили средно два пъти  повече „актове на неправомерно поведение“, отколкото децата в другите групи. На 23-годишна възраст, като млади възрастни, разликите били още по-драматични. Директно обучаваните имали повече моменти на спречкване с другите хора, било по-вероятно да са показвали доказателства за емоционално увреждане, били по-малко склонни да се женят и да живеят със своята половинка, и много по-вероятно било да извършат престъпление, отколкото тези от другите групи. Всъщност, до 23-годишна възраст, 39% от директно обучаваните имали регистрирани арести за углавни престъпления, сравнено със средно 13,5% в другите две групи и 19% са цитирани за нападения с опасно оръжие, сравнено с 0% в другите две групи.

Какво би могло да обясни такива драматични дългосрочни резултати от типа на посещаваното предучилищно заведение? Една възможност е, че първоначалният училищен опит залага нашето бъдещо поведение. Тези хора, които са се учили да планират своите дейности, да играят с другите, и да преодоляват различията, може би са развили за цял живот модели на лична отговорност и про-социално поведение, които им служат добре в детството и младостта. Тези, които са били в групи, които подчертават академичното представяне, може би са развили за цял живот модели, насочени към постижението и напредъка, което – особено в контекста на бедността – може да доведе до сблъсък с другите и дори до престъпление (като погрешно разбиране на придвижването напред).

Подозирам, че двуседмичните домашни посещения са изиграли значителна роля. Родителите на децата в групи, насочени към игра, взаимоотношения и детска инициатива, може би са развили родителско отношение, което да е продължило да подкрепя тези ценности и умения, докато децата растат. Докато родителите на тези в академичната група вероятно са развили отношение, което е много по-фокусирано върху личните постижения (тясно дефинирани) и егоцентричните ценности – ценности, които не са вещаят добро за успех в живота.

Оригинален текст 

Превод: Виолета Христова

Препратки:

[1] Nancy Carlsson-Paige, Geralyn Bywater McLaughlin, & Joan Wolfsheimer Almon. (2015).  Reading Instruction in Kindergarten: Little to Gain and Much to Lose.  Published online by the Alliance for Childhood. http://www.allianceforchildhood.org/sites/allianceforchildhood.org/files

[2]  Linda Darling-Hammond and J. Snyder. 1992. “Curriculum Studies and the Traditions of Inquiry: The Scientific Tradition.” Edited by Philip W Jackson. Handbook of Research on Curriculum. MacMillan. pp. 41-78.

[3] R. A. Marcon,  2002. “Moving up the grades: Relationship between preschool model and later school success.” Early Childhood Research & Practice 4(1). http://ecrp.uiuc.edu/v4n1/marcon.html .

[4] Larry J. Schweinhart and D. P. Weikart. 1997. “The High/Scope Pre- school Curriculum Comparison Study through age 23.” Early Childhood Research Quarterly 12. pp. 117-143.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s