Отвъд обвиненията, има едно място…

Резултат с изображение за beyond right and wrong there is a field

Дойде ми да напиша това –  не като специалист, не като експерт, не като компетентен учител или родител, не като нравственоучител или правораздавател, дори не като активен гражданин, който взима отношение по наболелите актуални проблеми на обществото си – а като човек – като човешко същество, което трудно остава безучастно пред огромния парадокс на това време, стигнал до такива размери, а именно –време, в което сме толкова напред във всякакви отношения – научни, технологични, комуникационни, е също време, в което сме забравили как да се свързваме един с друг.

Усещането за изолираност, чувството за откъснатост и изолация – поради неразбиране, неприемане, неуважение и не-подкрепа, липсата на реална връзка, отсъствието на свързаност между хората, ми се струва онази бездна, онази пропаст, която полага основите на това ужасяващо завладяващо ледено чувство на страх, самота, пустота, неразбраност, на гняв и ярост, което поражда агресията и насилието между нас.

Липсата на свързване, липсата на отделяне на време за това да видим другия (било то възрастен човек или дете – другото човешко същество срещу нас) – такова, каквото е, и приемането му, и зачитането му – зачитането на потребностите му, правата му, същността му, стоят в основата на деструктивното поведение. Зависимостите, агресията, насилието – те са на повърхността. Те не са болестта за лечение. Те са симптомът. Симптомът на една болест, която ни разяжда отвътре – и като хора, и като общество – а именно – да се видим, да се зачетем, да се свържем истински и дълбоко един с друг. Можем ли да го направим? Можем да започнем – още днес. Можем да опитаме. Това е нашият шанс за по-добро бъдеще.

Да видим човека (детето, родителя, учителя, приятеля, съседа) до нас – какво изпитва, през какво минава, какво преживява, от какво има нужда, какви са потребностите му – и да ги зачетем, да ги уважим, да се съобразим с тях. Има ли нужда от внимание? Прегръдка? Изслушване? Отдушник? Любов? Изчакване? Време? Приемане? Уважение? Свобода? Независимост? Не съвети, не насоки, не напътствия, не морал, не поучения, не даване на акъл. А гореизредените – простичките неща…основополагащи за всяко човешко същество, за да се чувства психически добре, емоционално добре, прието – да се чувства в безопасност! Да не чувства, че е застрашено съществото му.

Всяка агресия извира дълбоко от чувство на страх. В основата й стои чувство на страх. Да помислим, да потърсим – и ще го видим. И с него трябва да видим какво да правим. Как да го трансформираме. Как можем да помогнем? Като отделим време. Като го видим. Като го признаем. Като подадем ръка за истинско свързване. Не, за да „поправим“ нарушителя, агресора, а за да го срещнем в трудностите му, които водят до тези действия. За това трябва истинско желание. И истинско свързване. И отсъствие на обвинения. Това е отвъд кой е прав и кой е крив. Отвъд това кой е виновен и кой  – невинен.

„Много отвъд представата (понятията) за правилно и грешно има едно място. Да се срещнем там.“

Да опитаме!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s