Децата се образоват сами: всички ние знаем добре, че това е истина за малките деца

Автор: Питър Грей*

Наблюдението как малките деца учат, може да направи революция в нашите възгледи за образованието

Резултат с изображение за infants start walking

Замисляли ли сте се някога колко много децата учат в първите години от живота им, преди да започнат училище, преди някой да опита по систематичен начин да ги научи на нещо? Тяхното учене идва съвсем естествено – то е резултат от техните инстинкти да играят, изследват и наблюдават другите около себе си. Но като казвам, че идва и става естествено, аз не казвам, че става без усилие, всъщност кърмачетата и малките деца влагат огромна енергия и усилия в своето учене. Техните способности за продължително внимание, за физическо и ментално усилие и за преодоляване на фрустрация, разочарование и бариери са необикновени. Следващия път, когато сте в обсега на дете на възраст под 5 години, седнете и погледайте малко. Опитайте да си представите какво се случва в главата на детето във всеки един момент от неговото взаимодействие със света. Ако си позволите този лукс, вие сте под заплаха. Това преживяване може да ви доведе до това да видите образованието в една съвсем нова светлина – светлина, която идва от вътрешността на детето, а не отвън.

Тук ще очертаем само една малка част от това, което психолозите на развитието са научили за ученето на малките деца.

Физическо образование

Да започнем с ученето да ходят. Ходенето на два крака е специфична типична черта на човешките същества. В известен смисъл ние сме родени за това. Но дори и така, то не идва лесно. Всяко човешко същество, което идва на света, влага огромно количество усилия да се научи да ходи.

Спомням си един пролетен ден преди доста време, когато моят син, почти на една годинка, беше на етапа, в който можеше да ходи докато се държи за нещо или някого, но не можеше да прави стъпки сам. Случи се така, че пътувахме този ден на голяма туристическа лодка и моят син настояваше да прекараме цялото пътуване разхождайки се напред-назад по палубата, докато държеше ръката ми. Прекарахме много часове, разхождайки се по дължината на лодката като аз бях през цялото време неудобно наведен, за да може ръката ми да достига неговата. Мотивацията, разбира се, беше изцяло негова. Аз бях просто удобен инструмент, човек-бастун, за когото да се закачи. Продължавах да се опитвам да го убедя да си почине, защото аз имах нужда от почивка, но той беше просто майстор в това да ме изманипулира да се върнем обратно към ходенето във всеки един момент, в който спирахме за секунда.

Изследователите са установили, че малките деца, в най-възловия момент от ученето си да ходят, прекарват, средно, по 6 часа ходене на ден, през което време те правят средно по 9 000 стъпки и изминават дължината на 29 футболни игрища (Adolph et al., 2003, Child Development, 74, 475-497). Те не се опитват да стигнат конкретно до някъде, те просто ходят в името на ходенето. Те стават особено заинтересовани от ходене, когато видят нов вид повърхност. Подозирам, че моят син на онази лодка бе стимулиран да ходи отчасти защото движението на лодката добавяше към ходенето трудно, непознато и вълнуващо предизвикателство към самото ходене.

В началото на етапа на ходене сами, децата често падат и понякога дори се нараняват; но се изправят обратно нагоре и опитват отново и отново, и отново, и отново. След ходенето идва тичане, скачане, катерене, люлеене, както и всякакви видове от нови начини за движение и преместване. Не се налага да учим децата на нещо от това, и със сигурност не ни се налага да ги мотивираме. Единственото, което трябва да правим е да им осигурим подходящи безопасни места, за да практикуват и да се упражняват.

Езиково обучение

Ако някога сте се опитвали да научите нов език като възрастен, то значи знаете колко трудно е това. Има хиляди думи за учене и безброй граматически правила. Децата обаче, повече или по-малко, овладяват до майсторство своя роден език до четиригодишна възраст. До тази възраст, в разговори, те проявяват сложни познания за семантиката на думите и граматичните правила на езика. Всъщност, децата, които израстват в двуезични домове, придобиват два езика към четиригодишна възраст и някак успяват да ги различават.

Четиригодишните не могат да опишат граматичните правила на техния език /нито пък повечето от възрастните/, но познаването им е ясно в тяхната реч и разбиране. Те добавят S към съвсем нови съществителни, за да ги направят в множествено число, добавят ED към нови за тях глаголи, за да ги направят в минало време (правила в английския език- бел.прев.), и демонстрират разбиране за граматическите категории – съществителни, глаголи, прилагателни, наречия и т.н. – в изграждането на разказвателни изречения. Новородените може би идват на света с някакво вродено разбиране на езика, както Ноам Чомски отдавна предположи, но конкретните думи и правила на всеки език са различни и това е нещо, което е съвсем ясно, че се учи.

Кърмачетата и малките деца непрекъснато се самообразоват по отношение на езика. В ранна детска възраст те започват да правят бълбукащи езиково- подобни звуци, практикувайки по този начин движенията на артикулацията. С течение на времето, те ограничават своите звуци все повече до звуците на специфичния език, който чуват около себе си. До няколко месечна възраст те могат да бъдат наблюдавани как обръщат внимание на речта на другите и се ангажират с дейности, които изглежда са предназначени да им помогнат да разберат какво казват другите. Например, те регулярно следят очите на по-големите деца или възрастните, за да видят към какво гледат другите, което им помага да отгатнат за какво всъщност говорят и тези думи които използват към какво всъщност се отнасят (какъв е техният смисъл и предназначение). С тази стратегия, малко дете в градината, което чува как някой казва: „Каква красива хризантема!“ има голям шанс да идентифицира за кой обект се отнася казаното. Между 2- и 17-годишна възраст, младите хора научават средно около 60 000 думи (Bloom, 2001, Behavior & Brain Sciences, 24, 1095-1103); това означава почти една дума на всеки час, който са будни.

Ученето на език, както и ученето да ходиш, е игра. То е поглъщащо, интензивно, правено единствено заради самото себе си. Младите деца обикалят наоколо, назовавайки нещата просто заради забавата от назоваването им, не заради някаква друга награда. И с порастването, играта с думи става все по-сложна и по-сложна, заемайки такива форми като гатанки, каламбури и рими. Ние не можем да научим децата на език – всичко, което ние можем да направим, е да им осигурим нормална човешка среда, в която те могат да го учат и практикуват – и това е просто среда, в която могат да взаимодействат с хора, които говорят.

Образование по наука

Малките деца са изключително любопитни за всички аспекти на света около тях. Дори в рамките на първите няколко дни от живота си, новородените прекарват повече време във взиране в нови обекти, отколкото в тези, които са виждали преди това. При достигане на възрастта, в която имат достатъчно добра координация между окото и ръката си, за да достигат и манипулират обекти, те правят точно това – непрекъснато. Шестмесечните бебета проучват всеки нов обект, до който могат да се докопат, по начини, добре проектирани да научат повече за физическите му свойства. Те го стискат, подават си го от едната ръка на другата ръка, оглеждат го от всички страни, разклащат го, пускат го, гледат какво се случва и всеки път, когато нещо интересно се случи, те се опитват да го повторят – сякаш за да докажат, че не е било случайно. Наблюдавайте шестмесечно бебе в действие и ще видите един учен.

Основната цел на проучването на младите хора е да научат как да контролират своята околна среда. Много експерименти са показали, че кърмачетата и малките деца са далеч по-заинтересовани от обекти, чиито действия могат да контролират, отколкото от тези, които не могат да контролират. Например, аудио плейър, на който те могат да включват и изключват звука чрез известни усилия от своя страна, е далеч по-интересно и вълнуващо за тях, отколкото този, който се включва и изключва от самосебе си или е контролиран от възрастен. Малките деца са особено привлечени към такива обекти през периода, в който се учат как да ги контролират. Веднъж след като са научили как да контролират обект и са изчерпали всичките си възможности за действия по него, те са склонни да губят интерес към него. Ето защо картонената опаковка, в която луксозна, но неконтролируема играчка, идва, може да задържи за по-дълго интереса на детето, отколкото самата играчка.

Интересът да се разбере как обектите работят и как да ги контролираме не приключва с ранното детство; той продължава толкова дълго, колкото деца и възрастни са свободни да следват своите собствени пътища. Този интерес, тази движеща сила е в основата на науката. Нищо не го разрушава по-бързо от среда, в която на всеки е казвано какво трябва да прави с новите обекти и как трябва да го прави. Най-забавната страна на науката е в откривателството, не в знанието, което идва като резултат от него. Това е вярно за всички нас, независимо дали сме 6-месечни, проучващи мобилен телефон, двегодишни, проучващи картонена кутия или възрастни учени, изследващи свойствата на физически частици или ензим. Никой не отива в областта на науката, защото обича да му бъдат казвани отговорите на нечии чужди въпроси – хората отиват в науката, защото обичат да откриват отговори на собствените си въпроси. Ето защо нашият стандартен метод за обучение на хората в областта на науката никога не ги превръща в учени. Тези, които са станали учени, са станали такива въпреки това обучение.

Социално и морално образование

Още по-вълнуваща и интересна за малките деца от физическата среда е социалната среда. Децата са естествено привлечени от другите, по-специално – от тези други, които са малко по-възрастни от тях самите и малко по-компетентни. Те искат да правят това, което другите правят. Те също искат да играят с другите. Социалната игра е първичното естествено природно средство за социално и морално образование на всяко дете.

Именно чрез играта децата се учат да се разбират с другите. В играта те трябва да взимат предвид нуждите на другите деца, да се научат да видят гледната точка на другите, да се научат да правят компромиси, да се научат да преговарят различията, да се научат да контролират собствените си импулси, да се научат да угаждат на другите, за да ги запазват като приятели. Всичко това са доста трудни уроци и те са сред най-важните уроци, които всички ние трябва да научим, за да живеем щастлив живот. Ние не можем да преподадем тези уроци на децата; всичко, което можем да направим е да ги оставим да играят с другите и да ги оставим да изпитат и преживеят последствията от собствените си социални провали и успехи. Силният вроден импулс да играят с другите е това, което мотивира всяко нормално дете да работи усилено в посока на това да се разбира с другите в играта. Провалът в това да се разберем с другите, приключва /проваля/ играта и това естествено последствие е мощен учебен опит, силно поучително преживяване. Няма лекция или думи и съвети, които биха могли да осигурят заместител на такова преживяване.

Какво се случва с мотивацията във възрастта 5-6 години?

Веднъж, когато моят син беше на около седем години и в държавно училище, споменах на неговия учител, че той като че ли беше далеч по-заинтересован от ученето преди да започне училище, отколкото беше към настоящия момент. Нейният отговор беше нещо от сорта на: „Е, сигурна съм, че вие като психолог знаете, че това е естествена промяна в развитието. Децата по природа са спонтанно учещи се, когато са малки, но след това те стават по-ориентирани към изпълняването на задачи (task oriented).

Мога да разбера откъде тя има тази идея. Виждал съм учебници по Психология на развитието, които разделят главите по възраст и се отнасят към предучилищните години като към „годините за игра“ („the play years“).  Всички дискусии и всякакво обсъждане на тема „игра“ се появява в тези първи няколко глави. Сякаш играта приключва и спира на възраст 5 или 6 години. Останалите глави до голяма степен са свързани с проучвания за това как децата да изпълняват различни задачи, които възрастните им дават да извършват. Предполагам, че учителката е чела такава книга, по време на своето обучение. Но такива книги дават /заради повторението с представа/ изкривена представа за това какво е естествено. В следващите две статии ще представя доказателства, че когато на младите хора, след навършване на пет или шест години, са разрешени свободата и възможностите да следват собствените си интереси, техните инстинкти и движещи сили за игра и изследване продължават да ги мотивират, също толкова силно, както и преди, на фона на още по-сложни форми на учене.


* Питър Грей е професор в Бостънския колеж и автор на книгата „Свободата да учиш“ (Free to Learn ). Той има докторска степен по биологични науки и е ръководил и публикувал десетки изследвания в областта на сравнителната, еволюционната и образователната психология. Текущите му изследвания са фокусирани главно върху естествените начини на учене на децата и ценността на играта.

Източник: https://www.psychologytoday.com/blog/freedom-learn/200807/children-educate-themselves-ii-we-all-know-s-true-little-kids

 

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s