Биологични основи (основания) за самонасоченото учене (самоорганизираното учене, самоинициираното учене – self-directed learning)

Автор: Питър Грей

Ето четири мощни, вродени вътрешни задвижващи сили (движещи механизми), които водят децата към естествено самообразование.

Резултат с изображение за kid explore

В много предишни постове твърдя, че децата идват на този свят биологично проектиран да се образоват. Доказателства идват от наблюдението на невероятните спокобности за учене на децата преди те да стартират училище (тук ), начините по които и деца, и подрастващи в първобитните общество се самообразоват (тук) и начините, по които децата днес образоват себе си в демократичните училища (тук и тук) или в ънскулинг семейства (тук и тук).

В този пост искам да бъда малко по-конкретен по отношение на биологичния дизайн за самонасочено (самостоятелно) образование. Той лежи, смятам, върху четири мощни задвижващи сили, които съществуват във всички нормални деца – любопитство, игривост, общителност, умението да се планира ( planfulness – the state or quality of being planful; planful – 1. having plans; 2. intentional )

Основите на тези четири движещи сили са кодирани в ДНК-то ни, оформени чрез естествения подбор по време на нашата еволюционна история, за да служат за целите на образоването. Нашите стандартни училища съвсем преднамерено потискат тези естествени човешки механизми, особено първите три от тях, в интерес на насърчаването на подчинение и придържане на децата към предварително начертан учебен план (поддържането на децата фиксирани към предварително начертания училищен учебен план). За разлика от тях, самонасоченото учене и образование – такова, каквото се случва в unschooling семейства и демократичните училища – работи именно като позволява на тези природни вътрешни сили да процъфтяват. Тук ще кажа по малко за всяка една от тези движещи сили и как те взаимодействат една с друга за насърчаване на образоването:

Любопитство.

Аристотел започва неговото значимо изследване за произхода на знания (Metaphysica) с думите: „Човешките същества са естествено любопитни за нещата.“ Нищо не може да бъде по-вярно. Ние сме силно любопитни, от момента на раждането до, в много случаи, момента на смъртта. Само часове след раждането си, бебетата започват да се вглеждат за повече време в нови обекти, отколкото в тези, които вече са виждали. С получаването на мобилност и възможност за придвижване, първо със своите рамене и ръце и след това със своите крака, те използват тази мобилност, за да проучат още по-големи области от тяхната околна среда. Те искат да разберат обектите в своята среда и конкретно знаят какво искат да правят с тези обекти. Ето защо те непрекъснато проучват нещата, непрекъснато изследват. Ето защо, веднъж щом се сдобият с езика като средство и инструмент, те задават толкова много въпроси. Това любопитство не намалява с порастването на децата, освен ако училището не го смачка, а продължава да мотивира все по-сложни начини за изследване и експериментиране върху все по-широк и голем радиус от заобикалящата ги среда. Децата са, по природа, учени.

Игривост

Импулсът да играят служи на образователните цели в допълнение на този на любопитството. Докато любопитството насърчава децата да търсят ново знание и разбиране, игривостта ги мотивира да практикуват и упражняват новите умения и да използват тези умения креативно. Децата навсякъде, когато са свободни да го правят и имат изобилие от другарчета, прекарват изключително много време в игра. Те играят за забавление, а не умишлено и целенасочено за да се образоват, но образоването е страничен ефект, заради който силният импулс за игра идва в хода на еволюцията. Те играят в пълната гама от умения, които са от решаващо значение за дългосрочното им оцеляване и благополучие.

  • Те играят по физически начини като се катерят, преследват и това е начинът, по който те развиват силни тема и добро движение.
  • Те играят по рискови начини и това е начинът, по който се научават да управляват страха и да развият кураж.
  • Те играят с езика и това е начинът, по който развиват езикови компетенции.
  • Те играят социално, с други деца, и това е начинът, по който се научават как се преговаря, как се правят компромиси, и как се дружи с връстници.
  • Те играят игри с косвени или изрични правила и това е начинът, по който се научават да спазват правила.
  • Те играят въображаеми игри и това е начинът, по който се учат да мислят хипотетично и креативно.
  • Те играят с логиката и това е начинът, по който стават логични.
  • Те играят като строят различни неща и това е начинът, по който се учат да строят.
  • Те играят с инструментите на своята култура и това е начинът, по който стават специалисти в използването на тези инструменти.

Играта не е ваканция от образованието, това е образованието. Децата научават много повече от игра, и с много повече радост, отколкото би било възможно да научат в класната стая. ( За повече информация относно това, което децата учат чрез игра, вижте тук – here.)

Общителност.

Ние хората сме не само най-любопитните и най-игривите от всички бозайници, но и също така най-социалните. Нашите деца идват на бял свят с инстиктивното разбиране, че тяхното оцеляване и благополучие зависи от способността им да се свързват с и да учат от другите хора. Всички хора, но специално малките, искат да знаят какво онези около тях знаят и да споделят собствените си мисли и знания с тях. Антрополозите съобщават, че децата навсякъде по света учат повече чрез гледане и слушане на хората около тях, отколкото чрез други средства. 1]

Нашата най-уникална адаптация към социален живот, която подобрява значително способността ни да учим един от друг, е езикът. Почти веднага, след като могат да говорят, децата започват да задават въпроси. Те не искат да им бъде казвано за нещата, които не ги интересуват, но почти настояват и изискват да им бъде казвано да нещата, които правят. Езикът ни позволява да споделяме всякакъв вид информация помежду си. Той ни позволява да кажем един на друг не само за това какво е тук и сега, но и също така за миналото, за бъдещето, и хипотетично. Както философът Даниел Денет (Daniel Dennett) го е сложил в една глава за езика и интелигентността: „Да сравняваме нашите мозъци с мозъците на птици или делфини е почти невъзможно, защото нашите мозъци са свързани и съединени в обща когнитивна система, която засенчва всички останали. Те са съединени от иновация, която е нахлула в нашия мозък и в никой друг – езика.“  [2] Самонасочващите се учащи, с нетърпение и съвсем естествено се закачат в тази мрежа. Днес, благодарение на интернет, тази когнитивна система е по-голяма от всякога. Младите хора, които имат достъп до интернет, имат достъп до целия свят от хипотези, идеи и информация. Самоинициираното учене никога не е било по-лесно.

Умението да се планира (Planfulness).

Ние, много повече отколкото всички други видове, сме в състояние на мислим в перспектива. Всъщност, ние сме принудени да го правим. Ние не просто реагираме на непосредствените ситуации – ние очакваме бъдещи ситуации, правим планове за тях и следваме точно тези планове. Това е най-съзнателното наше когнитивно умение от нашите базови задвижващи механизми и се развива по-бавно от останалите. С порастването си, децата стават все по-способни и мотивирани да планират напред и дори още по-напред. Това е задвижващата сила, която води самоиницииращите се учащи да мислят за техните цели в живота, големи и малки, и умишлено да търсят знанието и да практикуват и упражняват уменията, които са необходими за постигането на тези цели. Учените, изучаващи когнитивните /познавателни/ умения говорят за тази способност да се правят планове и да се осъществяват като на самостоятелно изпълняваща се функция. Изследвания на такива учени показват, че децата, които имат достатъчно свободно време да играят и да изследват сами и с други деца, независимо и отделно от възрастните, развиват това умение много по-пълноценно, отколкото децата, които прекарват много време в дейности, структурирани и организирани от възрастни ( adult-structured activities).[3]  Това не е изненадващо. Когато децата сами създават своите дейности, без контрол на възрастни, те непрекъснато практикуват способността да се правят планове и да се осъществяват. Те правят грешки, но се учат от тези грешки.

References

[1]  Lancy, D. F., Bock, J., & Gaskins, S. (2010). Putting learning into context. In D. F. Lancy, J. Bock, & S. Gaskins (Eds.), The anthropology of learning in childhood, 3–10. Lanham, MD: AltaMira Press.

[2] Dennett, D. C. (1994). Language and intelligence. In J. Khalfa (Ed.), What is intelligence? Cambridge: Cambridge University Press.

[3] Barker, J. et al (2014). Less-structured time in children’s lives predicts self-directed executive functioning. Frontiers in Pssychology, 5, 1-16.

Източник: https://www.psychologytoday.com/blog/freedom-learn/201609/biological-foundations-self-directed-education

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s