Защо нашето сутрешно кръгче не е задължително /както и останалите неща от програмата ни/ и какво всъщност правим там?

 

Всяка сутрин минава време, докато се посъберем и започнем заедно деня си – всеки в посоката, която го вълнува и която си планува. Най-първите, най-ранните сутрешни мигове често отделяме именно за среща, закуска, разсънване и чисти, тихи разговори. Това е и време за дискусии и беседи с размисъл по различни теми.

Участието в тези сутрешни събирания – кръгчета и мигове е по избор и желание на всеки – там, където всеки намери за смислено и интересно за себе си да присъства.

Включваме разнообразни теми:

–          Философски теми – за смисъла на живота, за приятелството, любовта, предателството, страданието

–          Теми за наболели проблеми – войната, замърсяването, глада, несправедливостта

–          Провокации за размисъл – Какво би направил, ако имаш още един ден живот? Какво би променил, ако можеше да промениш едно нещо в света?

–          Вълнуващи и интересни теми, събития и явления от живота, природата, света около нас – черни дупки, бели дупки, Бермудски триъгълник, телепатия, хипноза

–          Теми за нас самите – за човека, емоциите ни, постъпките ни, мисленето ни – „Мисля, следователно съществувам, вярно ли е това?“ или „Най-големият ни страх?“ или  „Какво правя с гнева си? Къде го усещам? Как да укротя в себе си? Да го укротявам ли изобщо? Не е ли всъщност полезен?“ или „Какво е мисленето? Мислите? Как се раждат? Кой ги ражда? Можем ли без тях? Можем ли да ги спрем?“

–          Обсъждаме още и много интересни неща – напр- поговорките в живота ни и техния смисъл – например „Вярно ли е, че „Който каквото си направи – никой друг не може да му го направи?“J

Понякога не ни се обсъжда. Понякога просто ни се споделя – какво чувстваме, какво е в ума ни, сърцата ни, какво ни се е случило вчера, какво ни е зарадвало, объркало, усмихнало, разочаровало, натъжило. И това е ок. И всичко, което излиза от нас посрещаме – автентично, човешко – с уважение. Със зачитане. Темите, думите, мислите, мненията, позициите – минават и заминават, променят се или се забравят. Но отношението, взаимодействието, свързването – остава. Възпитава. Една хуманност. И любов към себе си, света и другите. Неща, които ще променят света.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s