Каква е ролята ни на възрастни, ако не да „преподаваме“ знания на децата и да ги учим на разни неща?

Един отговор от Хана Гринбърг, основател на Съдбъри Вали – училището, в което няма фиксирани уроци и програма.

„Децата наблюдават всичко, свързано с нас – нашата култура, нашата философия, нашата религия, нашето мислене и действия, начинът, по който правим неща и учим неща, междуличностните ни взаимоотношения, начинът, по който се справяме със страх, силна болка и конфликти, начинът, по който обичаме и начинът, по който изразяваме гняв, начинът, по който се обличаме и говорим и спорим. Израствайки, те учат какво сме ние като същества и какво е нашето общество и след това те правят своите собствени избори за това как те искат да изживеят живота си. Независимо колко „самостоятелни“ в своето възпитание и образование са били, те учат историята си от нас. Ние им даваме „усещане за корени““

Родители, Учители и Деца в Съдбъри Вали

Хана Гринбърг

Има един въпрос, от който се ужасявам и който хората ми задават непрекъснато. Това е въпросът: „Ако казвате, че децата във вашето училище са отговорни  за живота си в училището и правят и учат каквото искат, когато искат и както искат, то тогава какво правите вие като служители по цял ден в това училище?“

Понякога също така питат: „И каква е нашата роля като родители? Просто да ги храним и да ги караме до училище, да плащаме таксата и да им даваме пари за закуски? Това ли е, което се очаква, че трябва да правим?“

„Разбира се, че не!“ отговарям с увереност, за да ги предизвикам да се чудят какво наистина мисля, че ние, служители и родители, наистина правим за децата си в допълнение на грижите за техните физически нужди. За мене то е толкова ясно, дълбоко в душата ми, и все пак не мога да го изразя изцяло. Един цитат, който наскоро прочетох ми помогна да разбера онова, което винаги съм чувствала и сега мисля, че знам по-добре за какво става въпрос. Ето цитата:

Можем да дадем две неща на децата си – едното е усещане за корени и другото е усещане за криле. Сега аз познавам своите корени, своята история. Сега аз съм готов да полетя към слънцето.

Мисля, че ние в Съдбъри Вали сме говорили много за даването на това усещане за криле на децата, но рядко сме споменавали усещането за корени и история. Причината за това е, че в нашата култура идеята за даване на криле на децата не е прието понятие и е в противоречие с педагогическите теории, които възпитанието на деца и образованието следват, затова и ние говорим толкова много основно за него и наблягаме на него.  Според педагогическите теории, които възпитанието и образованието следват, родители и учители трябва да накарат децата да научат нещата, които се предполага, че ще им трябва да знаят като възрастни. Децата се разглеждат като празни съдове, чието пълнене с подходящо знание е отговорност на възрастните. Често се допуска, че злата страна в човешката природа е доминираща при младите и освен ако не бъде пречупена от рано, тя ще надделее над доброто. Лесно е да се види как тези предположения и убеждения са довели до това хората да започват да обучават бебетата си от ден първи на тяхното раждане. Те са поставяни в ясли и хранени по четиричасов график. Малки бебета са виждани като манипулативни демончета, които трябва да бъдат обучени отрано да не се разглезват. Бдителността на възрастните трябва да се поддържа през цялото детство, защото, според цялото това схващане, на децата не може да им се има доверие, че ще правят онова, което е правилно и здравословно без насочващите указания на възрастните. АКо бъдат оставени на самотек и самоуправление, децата ще правят лоши неща и няма да учат нищо.

Може би в днешно време родителите са по-меки в обучението на своите бебета и деца, но базовите убеждения за ролята на възрастните в моделирането и формирането на характерите на децата са същите. Много хора вярват, че даването на децата на свободен избор за придобиване на умения е проява на небрежност и е опасно.

В Съдбъри Вали приемаме, че децата са любопитни по природа и нетърпеливи да разберат света около тях. Те са биологично програмирани да искат да се научат на уменията, които ще им позволят да оцелеят сами и да стават самостоятелни. Освен това ние вярваме, че пълненето на умовете им с преподавани неща е контра-продуктивно. То отвлича вниманието на децата от техните собствения изследвания и учене. То също така ги уча да разчитат на преценката на други хора, а не на себе и. Учене, което не е самостоятелно мотивирано, обикновено не е добре интегрирано или задържано и трайно. И понеже нашият подход към образованието не е широко разпространен и приет, ние в Съдбъри Вали говорим много за пускането и позволяването на децата да управляват живота си и даването на възможност да летят свободно – давайки им „усещане за криле“.

В същото време има и други аспекти на това, което ние правим в Съдбъри Вали – аспекти, за които не говорим толкова много, защото в много отношения е доста лично, а е и трудно да се обясни. Това е сборът от всички онези множество взаимодействия и дела, които заедно представляват един пълен работен ден. Може би най-добре може да се каже, че персоналът в училището, както и родителите вкъщи, са на разположение на децата, когато те имат нужда от тях. Когато показваме на децата, че възрастните в техния живот ги приемат насериозно, чуват ги и са готови да им съдействат, правейки неща за тях или с тях, ние ги възпитаваме. Ние се наслаждаваме на това да бъдем с тях и това е може би най-важното нещо, което се случва с тях тук в Съдбъри Вали. Те разбират, че са уникални, интересни, важни хора. Никой не приказва за това, но то е нещо, което присъства във въздуха на Съдбъри Вали. И растейки, децата започват да го усещат, и то ги кара да се чувстват уверени и пълни с надежда. Те започват да вярват в себе си и си позволяват да мечтаят големи мечти, които се осмеляват и да решат да реализират.

Възрастните в живота им са важна част от света, в който те трябва да влязат. Децата интуитивно знаят това и дори малките бебета ни изучават и като ни наблюдават в извършването на ежедневните ни задачи, те се учат на онова, което им е необходимо да научат. Те ни имитират, критикуват, грижат се за нас. Децата учат толкова много от взаимодействието си с възрастните и непрекъснато откриват как и защо възрастните правят това, което правят. Виждам го през цялото време и никога не спира да ме радва. Ето един прекрасен пример. Съвсем скоро бяхме на ски и точно, когато слязохме от лифта на върха, едно 11-годишно момче каза: „Погледнете тази прекрасна гледка – оттук ще стане чудесна снимка и е много жалко, че майка ми не е тук, за да го види!“ Аз го попитах дали тя кара ски, а той каза: „Не, но тя учи фотография и знам, че много ще й хареса гледката и дърветата и небето тук.“

Не мисля, че майка му го учи вкъщи на това да вижда красотата на гледките, докато кара ски. Мисля, че той си спомни за нейната любов към природата, когато видя красивата гледка.

Децата наблюдават всичко, свързано с нас – нашата култура, нашата философия, нашата религия, нашето мислене и действия, начинът, по който правим неща и учим неща, междуличностните ни взаимоотношения, начинът, по който се справяме със страх, силна болка и конфликти, начинът, по който обичаме и начинът, по който изразяваме гняв, начинът, по който се обличаме и говорим и спорим. Израствайки, те учат какво сме ние като същества и какво е нашето общество и след това те правят своите собствени избори за това как те искат да изживеят живота си. Независимо колко „самостоятелни“ в своето възпитание и образование са били, те учат историята си от нас. Ние им даваме „усещане за корени“..

Учениците в Съдбъри Вали се чувстват свързани със света, защото са обгрижени от родителите си и от служителите в училището. Заедно, ние се опитваме да им дадем вяра в себе си, стремим се винаги да ги подготвим да са готови „да полетят към слънцето“.

Статията в оригинал: http://www.sudval.org/05_essay.html

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s