Ще се научат ли някога да четат?

Will they ever learn to read?

Публикувано на 23 март 2015 година от Дженифър Харниш, родител в Съдбъри Вали

Четенето за удоволствие и знание винаги е било ценна част от моя живот. Затова когато моите три деца започнаха да ходят в Съдбъри Вали от ранна възраст, не можех да се въздържа да не си задам въпроса как те биха се научили да четат, без преки указания /инструкции, упътвания/, каквито аз имах като дете.

Сега, когато и трите ми деца са вече във възраст, която е двуцифрено число и четат онова, което ги интересува, аз си правя рефлексия на разнообразните пътеки, по които тяхното пътешествие към четенето е минало.

Моето първо дете започна да чете от нищото, преди дори да започне да ходи в Съдбъри Вали. Без директни инструкции, само книги, разположени около къщата, които му се четат от време на време, както и фрустрация от незнаенето какви са думите, изписани в любимите му видео игри. Един ден той взе една книга и просто започна да чете думите с малко колебание. Сега, след 8 години в неговото Съдбъри пътуване, той може да бъде намерен с книги с фантастика от по 1000 страници.  

Моето второ дете започна да ходи в Съдбъри Вали на пет-годишна възраст без никакви признаци да започне да чете. Вече на 10, тя сега може да бъде намерена криеща се под нейното одеало, наслаждавайки се на книги, откраднати от рафтовете на брат й или взети назаем от някои приятели от училището. Много от нейното четене също се случва по време на компютърни игри, рецепти, регистрационни номера, талони, списъци.

Подобно на своята сестра-близначка, третото ми дете също започна да ходи в Съдбъри нечетящо. Нейното четене също се разви с времето, но не толкова очевидно, колкото на предните две.  

Точно както през ранното им детство тя предпочиташе да седи и да се наслаждава, гледайки сестра й да ходи, така и през последните няколко години тя беше напълно ок с това просто да гледа как другите навлизат в езика и четенето на думи и задоволяваше нуждите си да знае каква е някоя дума като просто питаше някой около нея. Признавам, че трябваше да се боря с моите наклонности да използва тези момента като „обучителни моменти“ и да я уча на методи на четене. Вместо това, аз се опитах просто да отговарям на въпроса и да се доверя, че четенето ще дойде с времето си. Тя имаше фрустрации от това, че е на различно ниво с четенето от сестра си или приятелите си, предизвиквайки по този начин моите несигурност и страхове по отношение на образователния избор, който бяхме направили. Но след това започна да изглежда сякаш именно фрустрацията може да бъде движеща сила зад нейните развиващите се умения за четене, които сега помагат на интересите й в четенето. Списъкът с неща за четене е безкраен – книги, комикси, пъзели в местния вестник, имена на музика, която иска да открадне от моята iTunes колекция, и най-важното от всичко  -знаците, сложени в училището, анонсиращи специални събития, за които може да се регистрира.

Моята любима част на това да знам, че всички те вече могат да четат? Фактът, че не могат вече да използват извинението „но аз не мога да чета“, за да се измъкнат от своите задължения, които аз пиша и слагам на микровълновата повечето дни.  

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s