Наръчник за отблъскване на детето от ученето – в 15 прости стъпки

Важни стъпки за погасяване на вродената любов на човешките същества към учене

download

С настоящия наръчник ще получите достъп до 15 много прости, но изключително ефективни стъпки, с които можете да затриете с лека ръка едно от най-естествените /вродени и присъщи за него/ умения на човешкото същество – това само да се развива и да изучава света.

Пък ако стигнете до края, ще получите като бонус още три – за професионалисти.

Този наръчник се издава в помощ на всички, на които не им достигат достатъчно знания и умения по въпроса.

Имате безусловна и безсрочна гаранция, че с изпълнението на тези стъпки, резултатът е сигурен!

  1. Вижте какво му е приятно и интересно – какво обича да прави – и го направете задължително. Направете го да трябва да го прави в точно определен ден, в точно определен час за точно определен период от време.
  1. Вижте кое не му е приятно, кое му е трудно, кое му е непонятно – и го задължете да го прави. Нещо повече – направете така, че да го прави повече време, отколкото онези неща, които са му приятни – „за да задобрее“, разбира се.
  1. Вижте за кое детето не е готово и задължително го накарайте да го прави – така със сигурност ще стане по-готово.
  1. Направете му вие програмата, без да го питате кое му е важно, на кое иска да отделя времето си, в какво иска да инвестира и фокусира вниманието си. За какво пък да го питате – та то е малко и не разбира кои са важните неща!
  1. Насилете го да се занимава в точно определен момент с точно определено нещо, което вие сте избрали.
  1. Накарайте го да ви показва и демонстрира какво е разбрал, запомнил и научил. Правете се, че това съвсем не е унизително.
  1. Поставете му етикети и оценки. Добре е на детето да стане ясно, че ученето не е само само по себе си, не е учене заради самото преживяване на откриване, узнаване, изследване, а е конкретен резултат, който някой друг поставя, преценява и измерва. Добре е да стане ясно, че оценката е ключова! Още по-добре – да стане ясно, че оценката на личността като упешна/неуспешна зависи от тези оценки!
  1. Спрете му движението! Не му позволявайте да се движи. Не му позволявайте да се обръща дори – напред, назад, настрани. Наказвайте го, когато го прави.
  1. Абе въобще – наказвайте! Не се впечатлявайте от стотиците днешни мнения, че това не е ефективен метод – това са ню ейдж глупости!
  1. Забранете му да говори. Забранете му да общува с хората около него през 90 процента от времето му. Наказвайте, когато го прави /виж точка 9/.
  1. Забранете му да задава въпроси. Накарайте го да иска разрешение, за да попита нещо.
  1. Създайте специално време за въпроси – само в определен момент. Няма значение природата на въпросите и как и кога изникват те. Накарайте да се разбере, че не се пита винаги, когато нещо те интересува – чакаш времето за въпроси и задаваш само с разрешение /само, ако решиш да има такова време и такова разрешение, разбира се/. Създайте знанието /нека децата разберат/, че има правилни и грешни въпроси. Че има тъпи въпроси. Въобще – нека стане ясно колко е безмислено изобщо да се пита. Та нали всичко, което е нужно да знае детето, е вече преценено и сте го разказали! Това – извън него някакви неща – не са нужни като информация, излишно е.
  1. Ограничете контактите му само със същества на неговата възраст – без възможност за общуване с цялото многообразие от възрасти – и по-малки, и по-големи и доказаните ползи от тях. Те, социалните компетенции, се развиват точно в група от хора на една и съща възраст, които мълчат и не си общуват помежду си, нали?
  1. Покажете му, че вие знаете, а той не знае. Отнасяйте се с него не като с равноправно същество със собствени нужди, умения, емоции, желания, интереси и познания, а като с животно за дресиране – чрез команди. Изисквайте послушание и изпълнение. Отнасяйте се с него като с безпомощно същество, което не знае и не умее нищо /то със сигурност ще започне да ви доказва, че е точно такова!/.
  1. Поставете го в сива, бетонна, еднообразна сграда, в която има само черни или бели дъски и чинове и нищо за изследване – нищо, което да събужда любопитството. То пък, отново да си кажем, какво има за изследване – всичко е изследвано, смелено и му е поднесено на тепсия – какво повече да искаш от него – просто да вземе да го научи!

Ето и трите бонуса:

  1. Покажете, че грешката е лошо нещо! Наказвайте го, когато греши! Така то ще се откаже дори да опитва, ще се откаже да любопитства, ще се откаже да пита – тоест – съвсем близо сте до целта – да се откаже тотално от интереса си към света. От страх – да не се провали.
  1. Манипулирайте го! Мислете си, че то не го разбира и не го усеща. Мислете се за по-умен. Това определено помага в отблъскването – има гарантиран мощен ефект.
  1. Създайте усещането, че знанието е нещо мистично, което само вие притежавате и само вие можете да им го дадете. Създайте усещането, че учат, само когато са в класната стая, залегнали над тетрадките, с Вас-учителите. Създайте усещането, че САМО това е ученето и в никакъв друг момент /недай си боже – игра, още по-малко – създадена и управлявана от тях самите/ те не учат.

Настоящият наръчник е базов.

Той ще бъде разширяван и допълван!

Очаквайте неговите нови допълнения!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s