Какво ще стане, ако птица отиде в училище по летене?

Автор: Дейв Солей
Училище: Съдбъри в Атланта

Всички знаем как птиците се учат да летят. Майката и бащата хранят своите мънички и се грижат за тях, докато те се развият достатъчно, за да ги бутнат от гнездото. Птиците летят по природа и откриват своите криле в пространството между гнездото и земята. Но какво ще стане, ако игнорираме природата на птиците и полета? Какво ще стане, ако птица отиде в училище по летене?

В училище по летене, птиците първо ще бъдат нежно придвижени от тяхното гнездо към висока платформа, където учител ще им покаже различните форми на криле и цветове. Те ще се научат да броят пера и да пеят песни за това колко е забавно да се лети. В края на срока, малките птички ще вземат асансьор надолу до следващата платформа, където ще учат за различните видове дървета и гнезда. Там те ще чуят истории за героични птици, които са прелетели много дълги разстояния. Ще минат през важни тестове по „разбиране на летенето“ , които тестове ще им позволят да се спуснат към следващата платформа, където ще научат историята на летенето в различните страни и ще видят книги с птици от цял свят. Дори може да получат посещение местния Музей по летене / Museum of Flying/.  На следващото ниво, те ще използват компютри, за да пишат за летенето и да гледат видеоклипове на летящи птици. След това, най-накрая, след като минат през много тестове върху дървета, гнезда, птича история и разбиране на летенето, те се пускат на нивото на земята, където посещават церемония по дипломиране, която признава, че сега те знаят как да летят.

Разбира се, птиците не се учат да летят по този начин, нито ще се учат. Защо? Защото този начин игнорира естеството /природата, същността/ на птиците и природата на летенето.

А какво да кажем за естеството на хората и природата на ученето? Хората са любопитни по природа. Дайте им свободата да изследват и те ще изследват. Ние нямаме нужда някой да ни казва как да бъдем любопитни или за какво да бъдем любопитни или да ни учи на любопитство. То е част от нашата природа.

По отношение на ученето, аз съм постоянно вдъхновен от един цитат от Хърбърт Саймън, един от основателите на областта на когнитивната наука, лауреат на Нобелова награда и професор в Carnegie Mellon.  Той казва:

“Ученето е резултат от това, което ученикът прави и мисли и само от каквото ученикът прави и мисли.“ /Learning results from what the student does and thinks and only from what the student does and thinks.”/

Ученето се случва с ученика, а не с учителя и дори не с присъствието на учител. Технологиите са стигнали до момент, в който съдържанието /информацията/ вече не е недостиг, притежаван само от учителите. То е в изобилие и е свободно достъпно за всички чрез множество книги, ресурси и интернет.

Ако искаме да създаваме ученици, които са независимо мислещи, трябва да им дадем свободата да мислят…независимо. Ако искаме да създаваме ученици, които продължават да учат през целия си живот, трябва да им дадем свободата да учат, да се борят, да се провалят и да опитват отново. Метафорично, трябва да ги пуснем от гнездото и да им позволим да паднат, за да могат да открият крилата си и да полетят.

Това е причината Съдбъри Атланта да е толкова дълбоко и специално преживяване. Ние разпознаваме и признаваме природата на хората и природата на ученето и създаваме нашето училище в съотвествие с това.

Ние не научаваме вашата млада птица да лети.

Ние сме пространството между гнездото и земята, където тя ще открие крилата си.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s