Шокът от първата среща

„Истински свободните деца правят именно това – преследват бясно, страстно, диво, лудо…“

Подобно на „шока от свободата“, който се явява във влизането в свободна среда за израстване и развитие, има още един друг феномен, който наблюдавам, и той може да бъде наречен „шокът на първата среща“.

Първата среща с ежедневието в свободно училище може да бъде истинско предизвикателство и за най-свободомислещите. Влизането за пръв път на такова място може да предизвика шок и объркване и в най-разкрепостените, отворени и освободени личности.

Стъпвайки за пръв път, първоначалното усещане често е за хаос.

Хаос, тъй като е съвсем противоположно на онова, което 12 години сме запечатвали в съзнанието си.

Хаос, защото няма единна програма и цели за всички.

Защото всички не маршируват заедно нанякъде, защото всички не се движат в синхрон, колона и редица нанякъде.

Но дотук с представата за хаос. Защото, макар и недвижещи се в една посока, това не означава, че всяко едно няма посока. Своя собствена. Децата в свободно училище имат свои собствени цели. Всяко едно от тях преследва своите цели и тъй като те не са общи, еднакви, съответно повечето от децата се движат в различни посоки с различни дейности и това създава у възрастния едно неудобно чувство за хаос – „Няма ли кой малко да ги строи тези тук, какво са се разтърчали всяко в различна посока…!!!“ (тези тук разсъждения могат да се развият в най-различни убедителни и аргументирани посоки, хвърлящи вината върху учителите, върху учебната програма, върху времето навън, ретроградния Меркурий и т.н., само и само избягвайки простата истина, че децата следват някакъв свой собствен план и никой не се старае да им повлияе да го отменят в името на някаква определена от някого за важна и академична дейност.)

Уви, травмите от нашето детство понякога са по-непоправими, отколкото си мислим…изчитането на една или две книги по съвременна педагогика и психология и „съгласяването“ с тях не оправя нещата. Макар и чели на теория всичко, макар и подкрепящи философията, картината на наистина свободни деца, преследващи със страст и плам всяко своите цели, в противовес на мирните послушни маршируващи в една посока държавни ученици, наистина стряска голяма част от възрастните и те започват да търсят опора, стълб, структура – здрава почва в лицето на някакъв стабилен външен ориентир, за който да могат да се хванат…

Но истински свободните деца правят именно това – преследват бясно, страстно, диво, лудо, понякога помитащо…

Интересно, че като възрастни ние бихме искали да ги видим точно такива – преследващи целите си без страх, неотказващи се, уверени, упорити, целеустремени.

Но тези същите качества, видени в тях като по-малки будят уплах и чувство за безпомощност – породени от чувството за невъзможност за контрол. И да, то е съвсем валидно чувство, защото те контролират, не ние. Все пак, това си е техният живот.

И като за завършек бих казала, че не е толкова важно ние да знаем какво точно правят. По-важно е те да знаят. А ако не знаят – едно истинско свободно училище е точно мястото, където имаш времето и възможността добре да започнеш да осъзнаваш какво правиш, какво избираш, кой си, накъде вървиш и накъде искаш да вървиш.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s